www.ludmilafilipova.eu

«С бестселъра Мастиленият лабиринт Людмила Филипова ни отправи в едно легендарно приключение, което новият й роман Антихтонът на Данте превръща в още по-вълнуващо пътешествие. Като истински вълшебник книгата ни посреща с флорентинска легенда за „тайната на Десетте”, скрита в текстовете на Данте Алигиери, вдъхновена от древна математическа формула. Антихтонът на Данте е добре обоснован пътеводител из хилядолетната история на Десетия елемент. Тук са закодираните огледални послания на Орфей и ръкописите на Алигиери. Тук е и загадъчната Книга на Енох. Главните герои пренареждат символите от тайния град на Копеде в Рим, като разкриват механизма на Десет хилядите земни вдишвания. Разгадават и свещената плоча на д-р Дий в Оксфорд и първото послание върху каменните глави край Железните врати на Дунав.

Романът предизвиква читателите да препускат по редовете на поредния Мастилен лабиринт, докато героите му преследват скрития ангелски елемент като ключ за най-пазената тайна. Елементът е достъпен само за малцина „докоснати”, въпреки че към загадката на посланието му се опитват да се домогнат влиятелни личности и организации.

Антихтонът на Данте е роман метафора. Археоложката Вера и мистичният Ариман търсят огледалните си образи в приключения от легенди, древна философия, религия, астрономия и физика. Прекосяват десет кръга и сфери към тайните на Обратната земя, през Обърнатите полюси на значенията и към Антихтона, определян още от Питагор като Антиземя, докато намират пътя един към друг. Людмила Филипова безмилостно ни захвърля във вихър от повратности и загадки. Водовъртежът от символи, съкровени тайни, мечти и изследователски приключения обгръща всяка страница на романа, за да погълне и вас.»

«Едва ли е случайно, че първата книга за „тайната на Десетте” излиза именно в първата Десетица на новото хилядолетие.»

«Рядко продължението е толкова добро, колкото и началото на една история. Героите са познати, динамиката е голяма, философията, науката и религията следват своята вечна борба. Но когато до край и без предразсъдъци се потопите в неземния свят на Антихтон, ще усетите, че новината тук е Любовта! Людмила наистина е написала нещо ново по тази хилядолетна тема в човешкото изкуство.»

«Антихтонът на Данте може да се чете и като трилър, но и като притча. Вглеждането в невидимото е предизвикателство, но и изпит. Струва си да разбереш каква оценка ще получиш след затварянето на последната страница на този изключителен роман.»

Пепа Йорданова, журналист

Людмила Филипова смесва наука, езотерика, теология и мистика в “Антихтонът на Данте”

О, ти, който четеш тези редове. Ако зовеш се Дан Браун, скрий се в миша дупка!

Така си е, няма лъжа, няма измама. Людмила Филипова категорично унищожава Браун и то до голяма степен на собствения му терен – религозната мистика, пренесена в наши дни.

“Антихтонът на Данте” е продължение на “Мастиленият лабиринт”, който не съм чел, но скоро ще поправя тази грешка. За радост спокойно може да се чете и без него.

Романът проследява странстванията на археоложката Вера и нейната огледална душа – полу-човекът, полу-ангелът Ариман. Те търсят митични подземни територии, населени с древна цивилизация. За целта поемат по следите на най-известните посетители на Долната земя – Орфей и Данте, и по-точно прочутата “Божествена комедия” на последния.

Както може да се очаква, нищо не е такова, каквото изглежда. Писателката е оплела по възхитителен начин най-скорошните археологически открития на Балканите с огромен набор религиозни и езотерични текстове, за да създаде един убедителен път към… Рая. Само дето той е Долу, или пък ние сме Долу спрямо него, макар и отгоре. И хич не е ясно кои са сенките – хората или съществата от земните недра.

Пътят на Вера и Ариман е осеян със загадки, които те решават по великолепен начин, за който, (повтарям се, знам) Дан Браун трябва да си изяде шапката. Пътят към Рая е постлан с добри намерения, но и оставянето на всяка надежда може да не помогне при преминаването на кръговете адови.

Да, Раят е Ад и Адът е Рай. А краят на света идва.

Людмила Филипова ме възхити, честно. Прозата й е мека и галеща, накара ме да препрочитам цели страници, за да се насладя на изказа й. Затова и романът си заслужава, дори и да не сте любители на модерните езотерично-мистични трилъри. А какво е

“Антихтон”? Ще ви се да знаете…
Лична оценка: 11/13.
Книгата ми бе любезно предоставена от издателство “Сиела”.

Към недрата на човешкото познание

След двегодишен труд продължението на „Мастиленият лабиринт” е вече факт.

Людмила Филипова довърши амбициозният си замисъл с втори роман от поредицата, носещ интригуващото заглавие „Антихтонът на Данте”.

Внушителна като обем – от близо 600 страници, новата творба продължава и довършва интригата, посланията и внушенията, с които бяхме спечелени в „Мастиленият лабиринт”.

„Антихтонът” е роман-ребус, но и притча.

Той е пласиран умело, увлекателно, интригуващо, като екшън-трилър и трилър-сайънс фикшън.

Усвоявайки огромно количество информация от всевъзможни източници от областта на историята, философията, религията, математиката, археологията, медицината и политиката, авторката ни поднася един модерен мултимедиен продукт, разчитащ на нашето въображение и съпричастност, на желанието да запазим в себе си позитивното начало и позабравеният просвещенски патос от големите открития, които тласкат напред развитието на човечеството.

Напрегнатият сюжет държи читателското внимание до последната страница, но освен чистото забавление, той съдържа в себе си и познание, както за света, който обитаваме, и, който, оказва се, не познаваме, така и за самите нас.

Като един модерен Индиана Джоунс Вера Кандилова – алтер егото на писателката, упорито търси Центъра на земята, невидимата Десетата сфера, Точката на Данте, Началото на човешката цивилизация, и установява интригуващи и шокиращи факти.

Оказва се, че Раят е в земните недра, че създателите на нашата цивилизация се страхуват от поредния потоп и че културата, с която трябва да се гордеем като първата – на меандритите – наистина е съществувала на Балканите – в България, Сърбия и Босна.

Странствайки по света Вера извършва и пътуване към себе си, открива огледалния си двойник в лицето на прсловутия Ариман, с когото всъщност са привличащите се противополжности – Вестителят и Дяволът и дори ражда дете от него – символ на Надеждата и Новото начало, което естествено е наречено Ангел.
Освен с познанието, което съдържа, романът „Антихтонът на Данте” впечатлява и с богатата си онирическа образност, с внушинелните и запомнящи се картини, които въздействат с кинематографичната си ефективност – особено при срещата на Вера и Ариман със Съвета на скритите в Антихтон, напомнящи поредица от холивудски шлагери, дело на Стивън Спилбърг и Джеймс Камерън.

„Антихтонът на Данте” е атрактивен и поучителен роман.

Той ни кара да се вгледаме в себе си, да бъдем толерантни към Другия, Различния, Невидимия, Непознатия, събужда в нас не само вкуса към Голямото приключение, но и към Великото познание, което се достига със страдания и лишения, но и задължително е сгряно от пламъка на любовта.

Смятам, че това е най-амбициозният и съкровен опус в творчеството ва Людмила Филипова, нейният Голям изстрадан личен проект.
Тя го осъществи с рядък ентусиазъм и упоритост, с пословична любознателност и с възхитително трудолюбие.

И същевременно смятам, че като брънка от един по-голям замисъл, започнал от „Червено злато”(2007) и „Стъклени съдби”(2008), дилогията „Мастиленият лабиринт”(2009) – „Антихтонът на Данте”(2010), завършва определен етап от нейното креативно развитие.
Филипова би могла да продължи по утъпкания път на този вид техно-екшъни с универсално послание, тип Дан Браун, в които българските герои са като кръпки към сюжета, гарантиращи й комерсиален успех и преводи в чужбина заради актуалността и значимостта на продукцията й, но би могла – а си мисля, че е и наложително – да направи завой, завръщайки се към корените, от които тръгна, към героите и проблематиката на „Анатомия на илюзиите”(2006), с които преди пет години безапелационно спечели симпатиите на своите почитатели.

Изборът е неин.

А ние ще очакваме с нетърпение следващия й роман.