Стъклени съдби - www.ludmilafilipova.eu
Начало arrow Рецензии arrow Стъклени съдби
Стъклени съдби Печат Е-мейл
Към нови творчески хоризонти
Борислав Гърдев
 
С третия си роман „Стъклени съдби” Людмила Филипова окончателно се утвърждава като способен и опитен творец, готов да навлезе в непозната и неразработена територия.

С риск да бъде неразбрана и недооценена.

Натрупала опит в телевизията, рекламата и водещи медии като „Новинар”, „24 часа” и „Бизнес week”, Филипова атакува капризния и труден свят на романа през 2006 г.

Дебютът и „Анатомия на илюзиите” се превърна в тотален хит, с четири преиздания, най-вече заради съкровената драматична сага на Анна и Борис Буков, в когото всички познаха чертите на най-богатия български магнат Васил Божков.

„Червено злато” усети пулса в съдебната драма на българските медицински сестри, затворени несправедливо от либийския съд, но и повдигна булото на мръсната търговия за милиарди с кръвните бланки, за която много се говори, но малко се пише и знае.

Със „Стъклени съдби” Филипова предприема следващата решителна и опасна крачка.

Тя се захваща с още по-щекотлив и неосмислен адекватно проблем, какъвто е търговията с ембриони.

Абстрактните и глобални на пръв поглед колизии в новия и роман, чийто декор освен София и Перник, са и Атина, Виена, Лондон, Денвър и Ню Йорк, са фон, на който още по-тревожно се поставят въпросите за манипулираното и дирижирано възпроизводство на човечеството, за опасността от генетическа катастрофа, при която брат и сестра могат да се окажат семейство, баща да се ожени за дъщеря си, а бяла жена да роди негърчета.

Резонно се стига до основния и неразрешим каверзен въпрос: е ли човек равносилен на Бог и хуманно и целесъобразно ли е той да замества естествените природни процеси.

Съзнавайки с каква взривоопасна материя борави, авторката използва похватите на научната фантастика, екшъна, напрегнатото трилърово разследване и документалната фикция, ситуирайки действието на романа си от 1999 до 2026 г., ясно съзнавайки че проблематиката, с която се захваща и на която почти никой не е обърнал внимание, е свръхактуална и значима и си струва усилията по двегодишния труд, съпътствали раждането на романа.

„Стъклени съдби” е модерно написан, атрактивен и с ясни послания .Той е сред най-ценните достижения на съвременната българска проза, явление, което тепърва ще бъде оценявано по достойнство.

Писателката е удържала изпитанията на славата и не е смъкнала нивото си от предишните две книги.

Тя е все така прецизна като изследовател и добросъвестна като умело поддържащ интригата разказвач, на който всеки доверил се читател може безусловно да вярва.

Романът обаче е и предизвикателен и опасен експеримент. Той засяга глобални и универсални проблеми, твърде далечни за мирогледа на затъналия в бита си редови българин и ако средностатистическия читател бъде заинтригуван с нещо, то ще е основно любовната история на певеца Емил Духовников и гръцката девойка Анастасия Ставарекос, чийто огледални съответници се явяват следователят Павел Вълчанов - най-доброто постижение на Филипова в книгата и англичанката Триша Парсънс, както и майсторски пресъздадения съдебен процес, който унищожава имиджа и кариерата на големия гръцки бизнесмен Никос Ставарекос.

Ровещите се в жълтите хроники на таблоидите ще припознаят Максим Ставински в облика на Емил Духовников, чиято автомобилна катастрофа преобърна завинаги съдбата му.

В умело конструираната образна структура на романа откриваме още няколко интересни попадения, които са в групата на женските персонажи - обременената Егения Ставарекос, ефирната Триша Парсънс, изкусителката д-р Александра Василева, на които умело партнират освен Павел Вълчанов и такива колоритни персонажи като д-р Антонов.

Писан с любов и амбиция романът „Стъклени съдби” разчита на съпричастността на интелигентния и образован читател, готов да инвестира в книга с универсално морално послание, белег и за така лелеяната европеизация на прозата ни, за която пледира още през 1921 г. един от най-добрите родни критици Боян Пенев.

С безупречно защитената си творческа концепция, модерна като визия, полиграфическа изработка и с кинематографично структуриране на отделните глави, книгата на Филипова смело потегля към своя читател.
Надявам се срещата между тях да се осъществи и да бъде също толкова плодотворна както през 2006 и 2007 година.

Людмила Филипова, „Стъклени съдби”, роман, С., 2008, изд.”Сиела”, ред. Иванка Томова
 
 
 “Не вярвах в съвременната българска литература, докато не прочетох „Стъклени съдби” на Людмила Филипова.”
Ваня Шекерова, зам-главен редактор, сп. Ева.

„Романът далеч не е научна фантастика, а резултат от дълго авторско разследване. Всичко което Филипова пише е реалност и тъкмо тази пунктуалност на фактите дава сила на словото й. Авторката сякаш е надарена с привилегията  да вижда в бъдещето, а Стъклени съдби е поредната й книга, която ни оставя с много въпроси.”
В. Пари
Гергана Маринова


„В най-новият си роман писателката алармира с художествени средства и конкретни документални факти за опасностите от безконтролната търговия със „стъклени деца”. Книгата на Людмила те кара да настръхваш с всяка следваща страница. Не само със съдбата на героите, но и с конкретни научни факти. Много от героите имат реални прототипи. Описаното може да се случи във всеки един момент, на всекиго по света.”
в. Всичко за жената
Пепа Йорданова

„Третият роман на писателката Людмила Филипова е шеметно спускане не само в една бездна, а в няколко наведнъж. Модерните технологии, които поставят етични проблеми и отпращат към вечни философски въпроси, които разтърсват ежедневието ни. През каквато и призма да се чете „Стъклени съдби” пластовете й винаги са повече, отколкото изглеждат в началото.”
Сп. FreeStyle

„Още когато четях Стъклени съдби силно ме развълнува. Пластовете дълбоко в подсъзнанието ми се разместиха. Като камък, хвърлен на дъното, размътващ водата. Сякаш виждам мътилката около камъка. Реминисценции, възможности, “дежа вю”…всичко сякаш оживя и се събуди.  А пеперудите? Огромните мастилени пеперуди с кафяви петна? Това са нашите мисли, нашите спомени, нашите спомени от бъдещето, ако щете. Дали всичко описано от Людмила не се е случвало някога? Не знаем, както не знаем дали ще се случи. Но вероятността е голяма. Както с “451 по Фаренхайт”. През 1970 година беше фантастика, а сега е реалност. Дали и с описаното от Людмила няма се случи същото, някъде през 2038 година? Това, което е сигурно, че предупреждение има и то много силно. Предупреждението на самата ни планета и природа. Книгата на Людмила Филипова “Стъклени съдби” е Поредното предупреждение към нас, хората. Не случайно основната и` идея, както и умелата съпоставка с една от теориите за календара на Маите е етиката.”
Даниела Данова,
Журналист и преводач

„Стъклени съдби”, разглеждан от чисто художествена гледна точка, е един добър трилър, написан с познатия ни стил и майсторство, интригуващ, въздействащ с множество сюжетни линии, с дълбочина... Но дали може да бъде разглеждан така? Според мен описаните реални тенденции и фактите, на които стъпва, са достатъчно важни, за да се замислим над тях. Така, въпреки че „Стъклени съдби” притежава и чисто художествената стойност, ще кажа, че за мен това, което прави този роман добър, е фактът, че те кара да се замислиш.”
Иван Атанасов
Сивостен

„Стъклени съдби” изобщо не е художествена измислица, има много неща, които се случват в момента, други, които предстои да се случат, но едно е ясно - от човека и рамките, които той ще постави зависи дали ядрената енергия ще служи за добро или ще унищожи човечеството. Същото е и с клонирането и с много от проблемите, които поставяш.
Таня Милачич, Ин витро специалист


Людмила Филипова е новата надежда на българската литература.
Сп. Моето бебе
 
< Предишна   Следваща >

Новини

Националната библиотека посрещна „Смисълът“ от Людмила Филипова
За последен път Людмила Филипова се срещна с читатели и представи най-новия си роман „Смисълът“ преди заминаването си на двумесечна експедиция до Антарктида. На 23 януари 2018 г. писателката беше гост на 23-то издание на Клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по покана на директора доц. Красимира Александрова. Само два месеца след излизането си книгата се превърна в бестселър и беше преиздавана няколко пъти. 
Продължава...
 
Людмила Филипова в търсене на „Смисълът“
snimka 2.jpgЛюдмила Филипова представи за първи път новата си книга. Премиерата на „Смисълът“ от издателство „Ентусиаст“ се състоя на 29 ноември от 19:00 часа в Зала 42 на НДК, София. Романът е амбициозен нов прочит на въпроса, на който човечеството се опитва да отговори от зората на своето съществуване – какъв е смисълът да ни има.

Книгата бе представена от управителя на издателство „Ентусиаст“ Виктория Бисерова и от д-р Соломон Паси. Водещ на събитието беше журналистът Михаил Дюзев. В своеобразни ·Посланици на Смисъла се превърнаха седемнайсет от най-популярните и значими лица в културния, научния и обществения живот на страната ни: Ана Пападопулу, актриса; Богдан Томов, певец; д-р Владимир Божилов, астрофизик; Емилиян Колевски, спортен катерач; Ива Дойчинова, журналист; Ирина Тенчева, телевизионен водещ; Максим Ешкенази, диригент; Милена Фучеджиева, писателка; Нели Хаджийска, журналист; Николай Василев, икономист; Петър Антонов, актьор; Силвия Кацарова, певица; д-р Таня Милачич, ембриолог; Теди Кацарова, певица; Туна Киремитчи, писател; Хари Ешкенази, цигулар; проф. Христо Пимпирев, учен и полярен изследовател. Всеки от тях сподели, разказа, рецитира или изпълни своя съкровен отговор на въпроса на вечерта – „Какво е Смисълът?“.

 

Продължава...
 
Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация

В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.

 

Продължава...