| Реч по случай честването на 71 годишнината от създаването на Литературен кръг „Младо село” |
|
|
|
Творецът е онзи, който ще накара с творбите си хората да мислят, да знаят, да помнят, да променят себе си и света, в който живеят по един по-добър начин. Културата е безсилна пред общественото безразличие и душевната пустота. Тя не може да просъществува и пребъде без помощта на съвременниците си, които да й се радват, ценят и да я съхраняват. И най-красивият стих, все едно никога не е съществувал, ако няма кой да го рецитира, или с кой да се сподели, ако не открие сърце, което да топли.
И най-прекрасната песен, все едно никога не е изсвирвана, ако вятърът не я носи из поля и градове от уста на уста. И най-интересният разказ, все едно никога не е писан, ако няма кой да го чете, разказва съхранява и предава на хората във времето. Като млад писател и ценител на културата аз добре съзнавам тези факти. Разбирам безценната нужда от културни клубове като „Младо село” и неговите последователи в клуба за културни интереси. Възхищавам се с цялото си сърце на изключителната инициатива и далновидност на видния дойренчанин Димитър Агджарси, да постави началото на първия в страната селски литературен клуб „Младо село”. Ценя изключително упоритостта на последователите му, които вече 71 години подържат жива тази традиция. Поздравявам искрено основателите на новия клуб за културни интереси „Димитър Агджарски”, който в едно трудно време за българската културата съхранява завидните творчески постижения на видни личности с дойренски корен. Когато се запознавах с културната история и традиция на село Дойренци, мислех си, че някаква особена енергия трябва да крие тамошният чернозем. А може би реката, която кротко и незабележимо се вие покрай селото, е стаила в себе си дух, който неуморно води изявени личности, с дойренски корен към велики постижения. Аз не зная друго село в България, което да може да се похвали с толкова личности, постигнали национално значими успехи в културата, публицистиката, политиката и науката. Не помня друго селище в страната, което с толкова любов и близо вековно упорство, пази своята култура, творчески традиции, да съхранява своите постижения и да ги предава на поколенията. Аз бях една от онези писатели, която имаше честта да представи творчеството си в село Дойренци. Поканена бях от днешните последователи на основоположника на културната традиция в селото – Димитър Агджарски. Бих искала да споделя с вас, че съм обиколила няколко града в страната, но никъде не получих подобно посрещане както при вас. Осъзнах, че тези хора умеят да усещат изкуството със сърцата си. Разбрах, че могат да го разбират и ценят, повече от най-изявените на приказки културни дейци в България. Докато стоях в читалище „Просвета” и слушах силните изказвания, написани с завиден стил, казах си – гордея се, че и в моите вени тече кръв, примесена с онази енергия, скрита в дойренския чернозем. Пожелавам на клуба за културни интереси да направи всичко по силите си, за да съхрани традицията започната от Димитър Агджарски още поне 70 години. Вярвам, че клубът и за напред, ще организира много нови и интересни срещи както с млади, така и признати във времето поети и белетристи от Ловешка област и цяла България.С искрено уважение, Людмила Филипова София, 25. 06. 2007г |
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Find your books:
