Анатомия на илюзиите - www.ludmilafilipova.eu
Начало arrow Рецензии arrow Войната на буквите
Анатомия на илюзиите Печат Е-мейл

Невулгарен роман

В дни, когато перверзията е не само музата на  съвременната литература, но често и норма на обществения живот, търпеливият читател е длъжен да се потопи в тази книга. Тя е не само нормална, написана с любов и стъпила на здраво разбиране морал и добродетели. Младата Людмила Филипова  проявява смелост в дебюта си, нехарактерна за новите писатели. Смелост да разкаже своя версия за най- противоречивите политически  фигури и бизнесмени през последните 20 години.

И смелост да разказва по начин, съвсем различен от залялата ни “вулгарна литература”, да подлага героите си на постоянно морално разпятие, да се опитва на всяка страница да припомня незабележимата вече и изтъркана от постоянна користна употреба  през последните десетилетия линия межу добро  и зло.

Държите в ръцете си доказателството, че и най-вулгарните теми на нашия живот, могат да бъдат поднесени с доброта и обич. Когато го прави Людмила Филипова.
Любен Дилов – Син, 2006 г.

Обикновено анатомията служи за да се опознае даден организъм за да може той да бъде прецизно наблюдаван, опознаван и лекуван при нужда. Както често става понякога след дълъг живот или скоропостижен малшанс този организъм преминава в различно състояние и се озовава в някое друго измерение. И точно тогава анатомията започва да помага на аутопсията. Била тя на човека или на неговите илюзий. В своят роман Людмила Филипова ни показва един перфектен литературен анатомичен модел на българската действителнст. Това е една истинска вчерашна история разказана днес и продължаваща утре и в другиден и така един Бог знае до кога.

Тази книга е четиво притежаващо огледалната и заслепяваща понякога до ослепяване повърхност на живия живот. Това е чиста проба човешки разказ без примеси на натрапчиви внушения, без сюжетни залитания и неоснователни авторски прищевки. Една чисто по женски интелигентно споделена интуиция с помоща на която писателката рисува портрета на човешките съдби, житейската ирония и многото разбити и оцелели илюзий.
Виктор Пасков
24/09/2006г.

Това не е книга, а документ кой какъв е днес. И кое вчерашно време ни създаде. Биография на порастването. Порастване в което главния герой е смъртта. А трябваше да е червенокосо момиченце.

“всички имаме история, в която искаме да повярваме”. Това си отделих от тази книга.  И усещането, че Историята от учебниците винаги е лично нещо. Опазването на тази история никога не е било приоритет на нашето племе. Истината у нас винаги се обозначава с инициали, като в криминална хроника. В Анатомия на илюзиите инициалите са четими и това ми доставя удоволствие. Това, което четете е стъпка към времето, когато истината у нас няма да се приема като изнасилване.

А от изнасилването, както казва Анна, героинята на Людмила Филипова – “в крайна сметка от това няма да се умре”. Така е, не се притеснявайте.
Мартин Карбовски


Това е една вълшебна книга написана от една млада жена. А щом тя прави вълшебства значи е някакъв вид вълшебница или заклинателка. Надявам се да е от добрите.

Още като започнах да чета книгата разбрах, че това четиво не трябва просто да се чете, а да се разчита в ума и да се чувства с душата. Аз не съм някой литературен шаман, пък даже избягвам да се задръствам с четене на книги и вестници, защото някакси не възприемам чужди послания и поучения и не ми е любопитно писаното мнение на тоя или ония. Но този път се позачетох. А иначе книгата е една изповед за комплота на времето и човека участващ в него. В романа има нещо астрално, но обяснено по-достъпно. Хубавото е,че книгата не е една проста художествена измислица или женско откровеничене. Тя е наблюдавана и почувствана житейска история.
Ставри Калинов, художник
 
< Предишна