| Червено злато |
|
|
|
Зад новините мълчанието е злато. Червено. Любен Дилов-син, 2007 г. Вторият роман на Людмила Филипова всъщност е филм. Не само със стремителното действие на два континента, отчетливите епизоди, сюжети и яростни образи. Филм е най-вече защото облича с думи водопад от лица, който ни преследват, тревожат, карат ни да се срамуваме и да побесняваме вече 8 години. Лицата на заложниците в Либия - българските медици и младия палестински доктор. Лицата на техните мъчители. Лицата на хората, които по силата служебното си положение трябваше да ги спасят. В този смисъл „Червено злато” подлага на изпитание смелостта ни да се сблъскаме челно с образи, които - банализирани от телевизионните новини – сега се изправят плътни, ярки и раняващи и най-притъпената съвест. Когато преди 8 години, още в началото на процеса, неколцина души в България твърдяхме, че българските медици са заложници, бяхме обвинявани от властта, че заради нас ще ги обесят. Днес, макар и с половин уста, държавата официално го заявява, заставена да го направи от медиите, от кампанията „Не сте сами”, от световния натиск. Но човешката история все още я нямаше, зарита под политически декларации, ноти и “реакции”, експертни становища, дори откровени политически спекулации с темата. Книгата на Людмила, обаче, раказва по разтърсващ начин как онова, което тук наричаха „тиха дипломация”, „вяра в независимостта на либийска съдебна система”, „международна подкрепа”, всъщност е ужасяваща лична съдба, униженията, страха, срама и изтезания на шестима наши сънародници. И този прочит е необходим не само сега, когато все повече хора по света правят нещо в защита на заложниците. Ще е необходим непрекъснато и за в бъдеще – докато и последният български потилитик и държавен чиновник не разбере, че България е навсякъде по света, където има и един българин само. Срамните истини за тази афера ще излизат дълги години още. И в цялата история българската следа е най-малката. Тя засяга най-вече нас, българите и отношенията ни с нашата държава, но Людмила Филипова е успяла да разкаже и за част от истински чудовищната манипулация, на която станаха жертви нашите сестри, доктор Здравко Георгиев и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж. Световната търговия с кръв и кръвни продукти и световната политическа търговия с истината. Зад новините мълчанието е злато. Независимо дали е червеното злато на незаконната търговия с кръвни продукти, или окървавената политическата истина за тероризма - делото Локърби. И разбира се – вярна на себе си – тя е подсказала и пътя за личното спасение на всеки, попаднал в подобна ситуация. Това е несъкрушимата сила на вярата, надеждата и любовта, които успяват да поникнат и на най-страшни места като затвора Джудейда. И защото пиша тези редове през страстната седмица, не мога, четейки “Червено злато” да не припомня думите на единственият Бог на Любовта, Богочовекът Иисус: Истината ще ви направи свободни. София, Голяма опасност те дебне докато четеш „Червено злато”. Основнит риск е когато несъзнателно преминеш онази незабележимо тънка червена линия, която разделя измислицата от действителните факти, описани в тази книга. Аз лично трябваше на няколко пъти да спирам четенето и да се самоубеждавам, че не всичко разказано се е случило в действителност. Защото все пак става дума за един роман, макар и твърде реалистично написан. На места обаче „Червено злато” звучи толкова истинно, че те кара да се ущипеш, за да си сигурен, че либийският кошмар не се случва на теб самия. Прочетете тази книга, за да разберете задължителната част от истината около СПИН скандала в Бенгази – една зловеща история, която за нещастие засегна и нас българите. Георги Mилков, 24 Часа” "Разрушените човешки съдби, останали по пътя на големите конспирации, голямата политика и големите пари, обикновено са без значение. Защото интересите нямат душа. Тази книга надниква в битието на Хората извън Интересите. Емоционално и тъжно." Миролюба Бенатова, bTV |
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Find your books:
