Бирма ден преди революцията |
Страница 3 от 3 По здрач Иниту взе кошниците и тръгна обратно. Задминаха я няколко каруци, теглени от бели биволи с малки гърбици, както и селяни, които носеха на главата си кошници с ориз или слама. По високите палмови дървета, все още имаше хора, които събираха палмово масло, от което утре щяха да направят кафява захар. Крайпътните бамбукови къщички бяха потънали в мрак. В повечето провинциални селища на Мианмар нямаше нито ток, нито вода. Иниту спря до един ръчно скован дървен подслон край пътя, в който бяха поставени две керамични стомни. В тях по-заможните селяни сипваха от своята питейна вода, за онези, които нямат. Тя загреба няколко глътки с чаша, поставена отстрани, даде на Маке и двамата продължиха пътя си. В далечината Иниту разпозна фигурите на трима монаси. Всъщност това бяха само деца. Нямаха още 10 години. Около телата им бе обвит плътен червен плат, а в ръцете си грижливо стискаха няколко метални съдинки. В тях носеха храната, която са успели да съберат през деня от селяните и сега щяха да я занесат в храмовете. Тогава всички щяха да се съберат, да вечерят, а монасите ще разказват за широкия свят. Тези дни манастирите бяха някак по-различни. Монасите шушукаха и гледаха уплашено. Някои от тях се готвеха да пътуват до Янгон. Щяха да участват в национален поход, който да изрази мирния протест на нацията срещу военния диктат, мизерията на хората и поредното вдигане на цените на петрола. Други щяха да се приберат по домовете си, защото още помнеха кървавото потушаване на протестите преди двайсет години. Децата щяха да изпратят при родителите им, а храмовете щяха да опустеят. Монасите все още не знаеха, че само след десетина дни, хиляди от тях ще изчезнат, стотици ще бъдат тайно избити по манастирите, а телата им ще бъдат изхвърлени в джунглите. В очите на всички имаше и тъга, сякаш дълбоко в себе си знаеха, че ги чакат тежки времена. Иниту бръкна в джоба си и извади монетите, които бе спечелила днес. Около 1600 kyats. Това бе по-малко от 2 долара. Тя бе единствената, която носеше пари в къщи. Сестра й почина преди години. Не разбрали от какво е болна. Така и не събрали пари да я заведат в клиника. Брат й избягал през тайландската граница. Или поне така се надява Иниту. Мнозина бяха опитали да избягат през нея, търсейки препитание или медицинска помощ. Казват, че онези, които успяват да прекосят границата без да бъдат разкъсани от мини, намирали по-добър живот. Иниту не смееше. В съседното село има един мъж, чийто крака са откъснати от мина. Сега той има протези вместо крака. Движи се с патерици, но продължава да обработва земята си, защото иначе семейството му е обречено на глад. Може би утрешният ден ще донесе повече, помисли си жената нарамила момченцето си в кошница… По някакво невероятно стечение на обстоятелствата, аз успях да напусна Мианмар ден преди да започнат кървавите сблъсъци по улиците на Янгон, преди военните да започнат да прибират в ареста всеки, който носи камера или фотоапарат, да избиват цивилни, монаси и да затварят границите. |
< Предишна | Следваща > |
---|
Националната библиотека посрещна „Смисълът“ от Людмила Филипова |
За последен път Людмила Филипова се срещна с читатели и представи най-новия си роман „Смисълът“ преди заминаването си на двумесечна експедиция до Антарктида. На 23 януари 2018 г. писателката беше гост на 23-то издание на Клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по покана на директора доц. Красимира Александрова. Само два месеца след излизането си книгата се превърна в бестселър и беше преиздавана няколко пъти. | |
Продължава... |
Людмила Филипова в търсене на „Смисълът“ |
Людмила Филипова представи за първи път новата си книга.
Премиерата на „Смисълът“ от издателство „Ентусиаст“ се състоя на 29 ноември от
19:00 часа в Зала 42 на НДК, София. Романът е амбициозен нов прочит на въпроса,
на който човечеството се опитва да отговори от зората на своето съществуване –
какъв е смисълът да ни има.
Книгата бе представена от управителя на издателство
„Ентусиаст“ Виктория Бисерова и от д-р Соломон Паси. Водещ на събитието беше
журналистът Михаил Дюзев. В своеобразни ·Посланици на Смисъла се превърнаха
седемнайсет от най-популярните и значими лица в културния, научния и
обществения живот на страната ни: Ана Пападопулу, актриса; Богдан Томов, певец;
д-р Владимир Божилов, астрофизик; Емилиян Колевски, спортен катерач; Ива
Дойчинова, журналист; Ирина Тенчева, телевизионен водещ; Максим Ешкенази,
диригент; Милена Фучеджиева, писателка; Нели Хаджийска, журналист; Николай
Василев, икономист; Петър Антонов, актьор; Силвия Кацарова, певица; д-р Таня
Милачич, ембриолог; Теди Кацарова, певица; Туна Киремитчи, писател; Хари
Ешкенази, цигулар; проф. Христо Пимпирев, учен и полярен изследовател. Всеки от
тях сподели, разказа, рецитира или изпълни своя съкровен отговор на въпроса на
вечерта – „Какво е Смисълът?“.
|
|
Продължава... |
Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация |
В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.
|
|
Продължава... |