www.ludmilafilipova.eu

Сърдиш ли се на някого за объркването в живота ти, произтекло от тази грешна диагноза? Съвсем честно, на никого не се сърдя. Грешки стават непрекъснато. Една такава погуби майка ми. А от нашата не се случи нищо кой знае какво. Бяхме толкова щастливи да разберем, че един ден сме се събудили и кошмарът е свършил. То е като да препълниш дядовата ръкавичка, после да я изпразниш, за да разбереш колко щастлив е животът ти. Остана опитът, усещането, приземяването, сблъсъкът с болката, поуката. Все полезни неща.

Предупреждават ли лекарите жените за вероятните негативни последици от тежките хормонални стимулации? Не само за техния, а и за организма на евентуално заченатото ин витро и родено после бебе? Казват, че евентуално пълната упойка за извличане на яйцеклетките крие рискове, че хипер-хормоналната стимулация може да е смъртоносна и признават, че може да се стигне до многоплодна бременност – риск за майката и плода. Това никого не плаши. Повечето жени са готови да умрат за неродените си деца. Особено след години болка и борба с вятърни мелници. Многоплодна бременност им звучи даже добре. Никой не говори за проблеми, свързани с конските дози хормони. За някои от рисковете медиците тепърва научават след десетки тестове и след като са минали години от стимулациите. Жените са остарели, децата от ин витро - пораснали.

Ти, когато се подложи на ин витро, беше ли наясно с всички евентуални рискове и последици? Само със споменатите по-горе. Веднъж попитах докторката колко пъти мога да повторя процедурата. Отговорът бе: „Колкото искаш”. След много четене на изследвания и доклади разбрах, че хормоните не са безобидни.

Срещна ли жена, която, научавайки за тях, да се откаже? Една жена ми писа, след като прочела книгата ми и преди да отиде на поредните стимулации. Беше изплашена и питаше колко от написаното е истина. Казах й, че описаните рискове са доказани в медицински проучвания. Казах й също, че още по-сериозни проучвания доказват успехите на АРТ (асистирани репродуктивни технологии). Казах й също, че и при естественото зачеване има не по-малко рискове от посочените за АРТ. Генът си е ген, без значение как го предаваш. Останалото не е категорично доказано. Отвърна ми, че е спокойна и е взела решение.

Разбра ли какви са причините за диагнозата “изчерпан яйчников резерв”, споменаваш я като причина за стерилитета в книгата си. Да, трите възможни причини за нея са генни мутации, радиация и химиотерапия. Жената наистина се ражда с точно определен индивидуален набор от яйцеклетки, но никога не знае колко са точно те и кога ще се изчерпат. Затова лекарите все по-често съветват жените да раждат, докато са млади, да не отлагат.

В романа ти не е изчистен въпросът защо хората предпочитат да осиновят ембрион, вместо родено дете. Какъв е твоят личен отговор? Някои родители считат, че са принудени за подобна стъпка. Например семейства, в които един или двамата родители страдат от стерилитет; семейства, в които родителите носят генетично онаследявани болести; гей двойки; самотни жени или мъже; жени, които не искат да си развалят фигурата и да се тъпчат с хормони; възрастни двойки и т. н. В някои от изброените случаи, освен за ембрион се плаща и за сурогатна майка. Остава въпросът защо всички те просто не си осиновят дете. Усещането е неразбираемо за човек, който не го е изпитал.