www.ludmilafilipova.eu

„BusinessWeek” Юли 2007г.

Собственикът на най-реномираната българска марка кафе Спетема за трудния път в бизнеса и амбициите му да търси нови предизвикателства политиката.

Работи все едно да нямаш нужда от пари; обичай все едно никой не те е наранявал; танцувай все едно никой не те гледа; пей все едно никой не те чува; живей все едно на земята е рай. С това мото върху стар пергамент, окачен над бюрото в кабинета, започва работният ден на Пламен Юруков, собственик на най-популярната българска марка кафе “Спетема”. През последния месец името му все по често се появява в медиите, след като се нареди сред кандидатите за нов лидер на СДС. Както се разбира, поканата е изненада дори за самия него. Така или иначе днес той е особено популярен със сериозните си шансове за политическа кариера. А политиката е най-бързият начин да станеш известен в България. Разбира се, като изключим “Биг Брадър”.

Така или иначе за много от членовете на партията името му е все още не значи нищо. Но онези, които познават Пламен Юруков отдавна, знаят, че освен политиката най-определящото за неговия публичен образ е бизнесът му с вкус на кафе. Той е съсобственик на една от най-големите компании в страната за производство и продажба на кафе Балкам АД. В управлението на фирмата Пламен Юруков следва съвета на гуруто в мениджмънта Питър Дракър: “Ако искате да преуспеете в бизнеса, правете само едно много важно нещо: следете внимателно как се променя животът на хората и настройвайте бизнеса съобразно тези промени.”Същата максима според бизнесмена важи и за политиката. И тъкмо тя би могла да стане тайната на успеха при новото обединение на десницата. Може би най-лесният път към прозрението минава през... кафето. Няма шега. Защото след загадките на човешкия разум може би кафето е втората най-голяма тайна на природата. Вероятно това е причината 60% от неговите съставки все още да остават непроучени. Какво по-голямо предизвикателство за един философ. Тъкмо това завършва Пламен Юруков в СУ “Климент Охридски” през 1990 г. – първата и най-бурна година от началото на демократичните промени. Тогава Пламен си казва, че не е време за философия, а за действие. Още повече, след като плановете му за научна работа и разработка на дисертация губят всякакъв смисъл. Родителите му са уволнени поради закриване на института и предприятието, където са работили. Налага се той да изкарва препитанието на семейството. „Това беше едно интересно време, в което всеки се чудеше къде и какво да направи”, признава днес той. Така и Пламен Юруков търси нещо, с което да се захване.

“Бизнесът с кафе е един от най-лесните. Всеки би могъл да се заеме с него, само с едно минимално условие, ако има 10 млн. долара за стартов капитал” – шегува се той. Срещу тази сума би могъл да се включи в световния кафеен пазар, който годишно върти оборот от 70 млрд. евро и засяга 80% от населението на планетата. От тези пари в джобовете на производителите се оказват едва 5 млрд. евро. Останалите са за търговците с кафеени зърна и на най-употребяваната напитка.

В онзи период той няма нито този стартов капитал, нито България може да се похвали с традиции в кафето. Затова решава да опита от най-ниското стъпало – търговията. Събира се с още няколко приятели, които също като него не са имали шанса да се събудят със стартов капитал и собствена фирма. Започват да купуват и продават каквото им попадне – от паста за зъби, кока-кола, консерви до вино и цигари. Постепенно се захващат и с износ на хранителни стоки за Русия, а по-късно и с внос от Гърция. „Това беше, докато през 1994 г. не се появиха едни грузинци, които търсеха да закупят кафе.” По това време в България имало само един монополист в този бизнес - Нова Бразилия. „Това бе чудесно, защото там, където има монопол, винаги има място за още един.” След като купили няколко пъти от монополиста, им хрумнало, че самите те могат да опитат да си пекат кафе. Закупили един неработещ цех и сключили първият си договор на ишлеме. След това започнали да купуват кафе от Солун.