Историята на Ники, който трябва да умре |
Страница 1 от 2 в. „ 24 Часа” 24 април 2007г. Той е дребничко слабо момченце. Лицето му е бяло, мило. Погледът - буден и пълен с живот. Усмихва се често. Казва че е щастлив, до колкото разбира значението на тази думичка. Обича да пее. Любимите му песни са “Лиляно моме” и “Катерино моме”. Когато Ники запее, всички притаяват дъх. Слушат. В очите им често блестят сълзи. Красив глас. Нещо има в него... Стиска те за гърлото. Потъваш в себе си. Виждаш детето. Детето, което отдавна си забравил. Мечтаната, но вече погребана любов. Бленуваният отлетял живот. Изгубваш се в уверения, но тъжен детски глас... Ники днес е само на шест. По план, трябва да живее още около десетина години. Всичко започнало 2000 година. Ники е роден на 16 август. Зодия Лъв. Някога живял много щастливо. Цели два месеца. До фаталния ден, в който майка му го завела в поликлиниката за първата задължителна имунизация. След инжекцията кръвта на детето не спряла да тече цяло денонощие. Започнали изследвания. Мъкнели детето от болница на болница, от кабинет на кабинет, докато най-сетне открили проблема. Оказва се, че Ники е болен от хемофилия. Тежката форма. Това заболяване се получава при мутация в Х-хромозамата на мястото, което определя изработването на т.нар. антихемофилен глобулин. Той участва в процеса на кръвосъсирване. Майката е тази, която предава чрез Х-хромозомата, болестта на синовете си. Не на всички. Боледуват само мъже. Може да се случи на всекиго. Дори и най-леката травма, предизвиква у болните трудноспиращи и обилни кръвоизливи. След кръвоизлив, често се установява и анемия. Лечението е заместително, с преливане на прясна пълноценна кръв, плазма или разтвори, обогатени с антихемофилен глобулин. Казват, че понякога се случват чудеса. Може би точно това е станало, когато двумесечното бебе, попада случайно в дома за сираци в Перник. Ники бил поет от професионален и грижовен екип. Бързо станал любимецът на дома. Децата се превърнали в неговото семейство, директорката - неговата майка. Единствената майка, която е познавал някога. Обича я безмерно. Ники расте здрав, умен и весел, като всяко друго дете. Биологичната му майка го посетила два пъти докато бил още бебе. После се отказва официално от него. От тогава не са я виждали. Тя има и други деца. Два пъти в седмицата биели инжекции на Ники с антихемофилен глобулин. Благодарение на тях, той по нищо не се различавал от всяко друго момченце. Освен едно – музикалният талант, с който е надарен.Първа открива дарбата му Директорката на пернишкия дом. Случайно чула плътния му мелодичен глас. До сега в дома не е имало друго дете с подобни заложби. Ники бързо учи нови песни. Предпочита български, народни. Водещ изпълнител е на всички празнични програми в дома. Скоро получава и първият си музикален инструмент. Акордеон. Тук приказката свършва. Домът в Перник е за деца от 0 до 3 години. Въпреки рискът, който поема, Директорката задържа момчето до шестата му година. Знае, че липсата на подходящи грижи, могат да го убия. Днес Ники е вече на шест. По закон трябва да е първолак. Системата автоматично го разпределя в дом за сираци в софийския квартал ж.к. Илинден. Една сутрин, след закуска, Директорката хванала ръчичката на момчето и му казала, че трябва да заминат за София. Обяснила му, че ще става ученик. Ники се зарадвал. Тогава не разбрал защо очите на Госпожата са тъжни. Ники никога не бил напускал двора на дома, в който е израснал. Облякъл се бързо и подредил прилежно дрешките си в малка раничка. По пътя весело бръщолевил, Директорката мълчала. Държала го за ръката. Когато пристигнали, никой не ги посрещнал. Само един пазач понякога се мяркал пред вратата на бездушната сива сграда. Казал й да остави момчето. Така правели всички. Въпреки, че я чакала работа в дома в Перник, тя останала с Ники. Носила му храна. Лекарствата били прибрани в специална хладилна чанта. Дрехите били изпрани и изгладени. Искала да е сигурна, че ще бъдат прибрани и правилно съхранявани. Привечер се появила една възпитателка. Приела детето. От тогава Директорката не го е виждала. |
< Предишна | Следваща > |
---|
Националната библиотека посрещна „Смисълът“ от Людмила Филипова |
За последен път Людмила Филипова се срещна с читатели и представи най-новия си роман „Смисълът“ преди заминаването си на двумесечна експедиция до Антарктида. На 23 януари 2018 г. писателката беше гост на 23-то издание на Клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по покана на директора доц. Красимира Александрова. Само два месеца след излизането си книгата се превърна в бестселър и беше преиздавана няколко пъти. | |
Продължава... |
Людмила Филипова в търсене на „Смисълът“ |
Людмила Филипова представи за първи път новата си книга.
Премиерата на „Смисълът“ от издателство „Ентусиаст“ се състоя на 29 ноември от
19:00 часа в Зала 42 на НДК, София. Романът е амбициозен нов прочит на въпроса,
на който човечеството се опитва да отговори от зората на своето съществуване –
какъв е смисълът да ни има.
Книгата бе представена от управителя на издателство
„Ентусиаст“ Виктория Бисерова и от д-р Соломон Паси. Водещ на събитието беше
журналистът Михаил Дюзев. В своеобразни ·Посланици на Смисъла се превърнаха
седемнайсет от най-популярните и значими лица в културния, научния и
обществения живот на страната ни: Ана Пападопулу, актриса; Богдан Томов, певец;
д-р Владимир Божилов, астрофизик; Емилиян Колевски, спортен катерач; Ива
Дойчинова, журналист; Ирина Тенчева, телевизионен водещ; Максим Ешкенази,
диригент; Милена Фучеджиева, писателка; Нели Хаджийска, журналист; Николай
Василев, икономист; Петър Антонов, актьор; Силвия Кацарова, певица; д-р Таня
Милачич, ембриолог; Теди Кацарова, певица; Туна Киремитчи, писател; Хари
Ешкенази, цигулар; проф. Христо Пимпирев, учен и полярен изследовател. Всеки от
тях сподели, разказа, рецитира или изпълни своя съкровен отговор на въпроса на
вечерта – „Какво е Смисълът?“.
|
|
Продължава... |
Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация |
В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.
|
|
Продължава... |