| Стъклени съдби |
|
|
|
 Стъклени съдби, 2015  Стъклени съдби Опасните тенденции засягат всички ни – като потенциални участници, като потърпевши или като зрители. Романът е вдъхновен от историята на семейство, което е принудено от безпаричието да търси алтернативен начин да заплати скъпата ин витро процедура. Единствената им мечта е да имат дете. Решението е да дадат половината от собствените си деца под формата на 5-дневни ембриони на друго семейство, което в замяна да заплати процедурата ин витро. Излишните ембриони остават собственост на клиниката. Схемата е честа практика по света. Милиони хора на планетата по различни причини даряват или продават свой генетичен материал под формата на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди. Търговията с човешки ембриони се увеличава многократно след разкриването на първата в света банка за производство и търговия с ембриони в САЩ. Днес тя не е една. Бъдещите хора се избират по каталози. Повече за новото преработено издание на романа (2015 г.) прочетете тук. Стъклени съдби е драматичен разказ за две момичета и едно момче, създадени от ембриони на едни и същи биологични родители, но родени от три различни майки. В три различни семейства. В три различни държави. Жените са забременели вследствие на методи за асистирана репродукция. Престъпление събира разделените някога в лаборатория сестри и техния брат. Следовател Вълчанов е натоварен със задачата да разплете случая. По време на разследването той се влюбва в красивата англичанка Триша, която вече шеста година се лекува при психиатри заради натрапчиви необясними сънища и халюцинации. Дори не допуска, че те са реални преживявания. Американска защитна организация иска да се добере до историята на едно неродено, чийто живот е на косъм от смъртта. Тя е нужна на мощна Корпорация, която скоро ще осъществи грандиозните си планове да е първа в приложението на най-новите репродуктивни технологии.Авторката на романа преплита сложно обвързани сюжетни линии, развиващи се на територията на пет държави. Тя облича автентични човешки съдби, реални места и научни факти, с художествената измислици. Персонажите и са сложни, изживяванията им многопластови. Месец преди публикуването на романа Стъклени съдби, Би Би Си гръмва с новина за подобна на описаната в романа трагедия. Наистина се е случила. Отново? Политици опитват да надигат глас срещу най-новите глобални кошмари. До сега само сънувани, но днес - факт. Людмила Филипова дискутира в романа си и проблеми, свързани с бъдещето на човечеството и риска хората сами да променим еволюцията си. Засяга редица рискове, свързани с обстоятелството, че хора от цял свят обменят неограничено и безразборно генетичен материал във времето и пространството. Създават се изкуствено близнаци. Произвеждат се сираци. Майки зачеват с ембриони, замразени преди десетилетия и върнати към живот в среда, за която тяхното ДНК е непригодно. Повече от четири милиона бъдещи деца, заченати „в стъкло” и замразени в течен азот, чакат да бъдат избрани, родени или убити. Може да стоят с десетилетия на минус 196º С. Някои хора са готови на всичко, за да получат каквото искат и да променят съдбата си. Повечето от тях обаче никога не разбират, че с действията си променят не своята съдба, а тази на нечия неродена душа. Мащабите на тези процеси вече са толкова значими, че са по-страшни от самото им съдържание. Всяка година репродуктивните способности на човешките същества намаляват. А индустрията за изкуствено оплождане предлага всичко срещу пари. Само в САЩ се въртят милиарди долари. От края на 20 век успешно се клонират бозайници. Създадени са стотици ембриони на клонирани хора и хиляди на животни. За родените клонинги не се води официална статистика. През септември 2007 г. британските власти дават официално разрешение за създаването и на трансгенетични ембриони между човек и животно. Хибридните същества между различни животински видове вече са хиляди. Това са само малка част от фактите, които авторката преплита в третия си роман. Приложените документи показват, че описаното не е плод на фантазия. Накрая остават неотговорените въпроси. Опитваме се да отнемем функциите на Господ и да поемем в ръцете си съдбата на биологичния си вид. Но нима знаем посоката? Редно ли е човек сам да определя съдбата на бъдещите хора? Колко силна може да е връзката дете – родител? Възможно ли е да променим хода на еволюцията си? И ако да, в каква посока сме тръгнали? Най-полезното в романа е, че ни показва страшните рискове, докато все още можем да ги променим. |
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Find your books:
Новини
| Националната библиотека посрещна „Смисълът“ от Людмила Филипова |
| За последен път Людмила Филипова се срещна с читатели и представи най-новия си роман „Смисълът“ преди заминаването си на двумесечна експедиция до Антарктида. На 23 януари 2018 г. писателката беше гост на 23-то издание на Клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по покана на директора доц. Красимира Александрова. Само два месеца след излизането си книгата се превърна в бестселър и беше преиздавана няколко пъти. | |
| Продължава... |
| Людмила Филипова в търсене на „Смисълът“ |
 Людмила Филипова представи за първи път новата си книга.
Премиерата на „Смисълът“ от издателство „Ентусиаст“ се състоя на 29 ноември от
19:00 часа в Зала 42 на НДК, София. Романът е амбициозен нов прочит на въпроса,
на който човечеството се опитва да отговори от зората на своето съществуване –
какъв е смисълът да ни има.
Книгата бе представена от управителя на издателство
„Ентусиаст“ Виктория Бисерова и от д-р Соломон Паси. Водещ на събитието беше
журналистът Михаил Дюзев. В своеобразни ·Посланици на Смисъла се превърнаха
седемнайсет от най-популярните и значими лица в културния, научния и
обществения живот на страната ни: Ана Пападопулу, актриса; Богдан Томов, певец;
д-р Владимир Божилов, астрофизик; Емилиян Колевски, спортен катерач; Ива
Дойчинова, журналист; Ирина Тенчева, телевизионен водещ; Максим Ешкенази,
диригент; Милена Фучеджиева, писателка; Нели Хаджийска, журналист; Николай
Василев, икономист; Петър Антонов, актьор; Силвия Кацарова, певица; д-р Таня
Милачич, ембриолог; Теди Кацарова, певица; Туна Киремитчи, писател; Хари
Ешкенази, цигулар; проф. Христо Пимпирев, учен и полярен изследовател. Всеки от
тях сподели, разказа, рецитира или изпълни своя съкровен отговор на въпроса на
вечерта – „Какво е Смисълът?“.
|
|
| Продължава... |
| Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация |
|
В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.
|
|
| Продължава... |
