www.ludmilafilipova.eu

Zdraveite, Lyudmila!
Sno6ti pro4etoh i poslednata strani4ka ot "Stakleni sadbi". Pozdravqvam Vi sarde4no i Vi blagodarq za porednata prekrasna kniga.
Nikoga predi tova dori ne sam i pomislqla za vazmojnite otricatelni strani na invitro oplojdaneto.
Knigata me nakara da mislq v druga posoka po tozi vupros!
O6te vednuj Vi pozdravqvam i Vi pojelavam mnogo uspehi!


Zdravei Ludmila,
Ne znam kak moje edna kniga ( Anatomiq na iliuziite ) da mi vazdeistva po takav nachin...
Moje bi zashtoto dve godini (1988 i 1989) ot moq jivot sa preminali na Evksinograd i Panoramen pat... moje bi zashtoto bqh blizo do tova dete, koeto izrastva pred ochite mi v knigata... ne znam... :) Trudno moga da ti obqsnq kak se chustvam sled kato q prochetoch...
Na stranica 133 mislq... opisvashe edin period ot svoq jivot, tova moje bi mi vazdeistva nai-silno... nqkak si mi shte da ne e bilo taka....ne e spravedlivo...
Читател от  Варна


Prochetoh "Cherveno zlato" i sam oshte po-silno vazhiten!!! Neverojaten sartseved si!
Читател от Москва

Най-много ме впечатлява сериозността, с която сте се отнесли към писането на книгата. Възхищавам се на професионализма. Въпреки, че темата за Орфей или т.н. „Меандрити” никога преди това не бях срещал, нито за миг не се усъмних във тезите, които са изложени в книгата. Винаги са подпкрепени със сериозни аргументи, които звучат логично, купища снимков материал (както отпечатаните в книгата, така и снимките в mastileniat-labirint.com). За похвала е цялото разследване, което е проведено. Аз съм вярващ хрисиянин, но въпреки това обичам разследвания от такъв характер. Знам, че историята в библията е преувеличена, измислена или взаимствана в една или друга степен, но аз не вярвам в историята, вярвам в личността. Както и някой в книгата казваше - религията не се опира на знанието, а на вярата.

Второто нещо, което много ми хареса е персонажите. Вера е абсолютно пълнокръвен такъв, тя не е нито безстрашна като Лара Крофт, нито всезнаеща като Робърт Лангдън, тя има съмнения, болки, спомени, амбиции. Има качества, които всеки читател ще открие у себе си, дори и егоистичните и намерения да инсценира археологическото откритие на плочката накрая. Често четейки книгата си казвах „лесно се намира таен знак, когато го търсиш” - лицата в пламъцит, формите в облаците и скалните образувания, но няколко реда по-надолу и Вера изпитваше същите съмнения, а в снимковия материал в сайта ясно се вижда, че знаците наистина са там.

И трето – книгата определено гъделичка самочуствието ми. Сигурен съм, че всеки читател ще стане поне малко по-горд, заради това, че тук са открити първите белези на цивилизация по света. И твърде жалко, наистина, че Балканите в настоящето си изостават именно в този културен аспект, правейки невъзможно на останалите народи да повярват, че това е било люлката на цивилизацията.

Книгата е супер. И като сюжет и като истини, които разкрива. С нетърпение чакам продължението „Откраднатия кръг на Данте”.

Поздрави, Даниел Бунарджиев