Д-р Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб в България:
Людмила Филипова не е написала романа си за буквите. Тя го е родила, заченат в генетичния ѝ спомен от раждането на самите букви.
Романът е за магичната сила на писмото, изригваща щом и където буквите се появят.
Етнос, религия, език или общите врагове могат да превърнат общността в нация. Но те и разделят... Людмила разкрива буквите като универсален обединител, хвърлящ мост над всеки обществен вододел. Те са и тухлите в социалната крепост, но и спойката, наречена в днешната литература аватар.
Магическото в романа отразява залеза на историческото време, произвело последния, най-млад и устойчив планетарен писмовен феномен – българската азбука. Но то е изворът на история с неочаквано продължение...
По осъзнатата воля на съдбата „Войната на буквите“ се появява като астрален близнак с реинкарнацията на българицата. Тя току-що стана третата официална азбука на Европейския съюз, който с нея репликира класическата алфабетна триада от древността: еврейска, гръцка, латинска.
Днес цели седем български букви излъчват древния импулс от платформата на най-глобалния европейски артефакт – ЕВРО-банкнотите. Това бе договорено през 2002-ра, когато на фона надоминиращия скепсис Людмила пося семето на романа, покълнал и дал първи плодове днес.
Нейната визия за обединяващата мощ на буквите разцепва тъжния мрак на днешната руско-украинска война, парадоксално поляризирала и България – родината на общите за трите народа букви.
Може пък романът и буквите да вдъхновят към политическо смирение, помирение и мъдрост. „Войната на буквите“ може да спре войната на хората!
Дай Бог!
Доц. д-р Леандър Литов, ръководител на българския екип в Европейската организация за ядрени научни изследвания (ЦЕРН):
Един исторически роман трябва да отговаря на две основни изисквания: обективност и увлекателност. Обективността налага авторът да се придържа към известните исторически факти, така че достатъчно достоверно да възпроизвежда събитията и духа на времето, което описва. Решаването на тази задача изисква огромна подготвителна работа, изучаване на исторически източници, съпоставяне на информацията от тях по начин, позволяващ изграждането на единна картина, сцена, на която творческата фантазия да развие идеите на автора, да ги въплъти в конкретни образи и действия. Трябва да отбележим, че Людмила Филипова се е справила блестящо с тази задача. Нещо повече, тя си позволява да изкаже някои много интересни хипотези за произхода на буквите, които използваме днес. Те се вписват достатъчно хармонично в цялостната историческа картина и не влизат в резки противоречия с известните факти, като дават една добра основа за провеждане на сериозна дискусия, вече извън рамките на художествената литература.
Литературните умения на Людмила Филипова са добре известни и за пореден път се убеждаваме в нейната способност да изгражда интересна фабула, която е развита в многопластово и изключително завладяващо изложение. Налице са всички основни елементи на подобни произведения – увлекателен сюжет, достатъчно сложна интрига, дълбоки чувства и, разбира се, любов. Резултатът е роман, който се чете на един дъх от първата до последната страница.
В забързаното време на XXI век, когато светът се мени с бясна скорост, когато увлечени във вихъра на ежедневието все по-рядко си задаваме въпроси като Кои сме? Откъде идваме? Къде отиваме? и едновременно с това се чувстваме все по неуверени, объркани и неразбиращи, е абсолютно необходимо да имаме здрави основи, на които да стъпим. Тук виждам главната роля и достойнство на романа „Войната на буквите“. Той разказва по един достъпен и завладяващ начин как се е формирала, в едно изключително сложно време, единната българска нация, религия и култура. Нещо, което е осигурило възможността да знаем и казваме гордо – ние сме българи. Да знаем, че едни мъдри хора преди повече от хиляда години са положили темелите на това, което днес наричаме българска култура и български дух, това, което ще ни позволи, стъпили на раменете на предците си, да преминем и през следващите хилядолетия с вдигната глава. Азбука, която се използва от десетки нации и милиони хора по цял свят. Затова уверено можем да кажем, че с романа си „Войната на буквите“ Людмила Филипова е вградила поредната тухла във вековечната сграда на българското.
Проф. д-р Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт:
Ази, Буки, Веди – свещени букви, направили ни народ, устоял през мрачното Средновековие и Османското иго. Омраза, кръв, интриги и любов съпътстват величавата битка азбуката да ни даде силата България да пребъде през вековете. Прочитайки тази книга, ще се почувствате горди, че сте българи.
Алек Попов, писател:
Един от малцината писатели у нас, които не смятат, че жанрът е мръсна дума. Людмила Филипова не се ограничава в тематичния си избор; тя посяга към различни исторически епохи и географски реалии без излишна плахост и забърква интригуващи сюжети със замах и дързост, които понякога стряскат. Нейната естествена склонност към тайните и приключенията събужда интереса на широк кръг читатели.
Зорница София, режисьор:
Увлекателно и дръзко Людмила Филипова ни повежда из нашето минало. Симеон Велики, император Лакапин, Георги Сурсувул, царица Ирина, Магнаура, Баян, Черноризец Храбър – имена, които знаем от камъни, музейни витрини и учебници оживяват пред нашето въображение, оплетени в изкусна мрежа от премеждия, една голяма любов и битки за власт. Битки, които не се водят просто на бойно поле, а в светилища на писмеността, повдигайки важни въпроси. Битки, за които искаме да знаем още.
|
