www.ludmilafilipova.eu

Вярно ли е, че мъжът ти те е избрал по снимка във вестник? Ако трябва да съм по-точна, избрал ме е по снимка и интервю. От тях е научил, че съществувам. След няколко седмици един приятел журналист му споделил, че ме познава. И лятото на 2004-а бях в командировка в Австрия. Бях се отчаяла, че ще срещна някога правилния мъж и гледах да компенсирам с пълно отдаване на работата. Свободното си време запълвах с илюзии за политическа кариера, станах член на организационния комитет на Новото време. Тъкмо се наслаждавах на сградата на виенското кметство, когато телефонът ми иззвъня. Непознат мъжки глас ми обясни, че един човек искал да се срещне с мен, „защото искал и можел да помага”. Реших, че става въпрос за някой, който възнамерява да помогне на партията. Казах си, че най-сетне и аз ще допринеса с малко спонсорство. Затова, щом се върнах в София, обадих се на непознатия номер и се срещнах с двама непознати мъже. Единият караше скъпа кола, другият беше журналист. Поканиха ме на вечеря, където говорихме за всичко друго, но не и за „помощта”. Аз не повдигам въпроса, той също. Гледах много да не разговарям с мъжа със скъпата кола. Имах си принципи да страня от такива. След вечерята изпратих благодарствен sms на журналиста. Оказа се обаче, че това бил телефонът на бъдещия ми съпруг. Той много се трогнал от него. Последва кратка sms кореспонденция, а след 2 седмици излязохме пак на вечеря. И двамата не хапнахме нищо. Тогава си дадох сметка, че и той е чувствителен и притеснителен като мен. Оказахме се сродни души. След година ми призна, че ако не е бил sms-ът ми след първата ни среща, никога повече нямало да се престраши да ме потърси. Ето за колко малко две души могат да се разминат.

Защо не си промени фамилията след сватбата? Първо, защото много харесвам своята и второ, защото не смятам, че фамилията на жената трябва да се заличи след брака. Даже по едно време имах идея да дадем на детето си и двете фамилии, ама после като си помислих, че ще е твърде претенциозно, нещо като Джоли-Пит, се отказах. Не се съгласих и с мъжа ми синът ни да носи името на някой от неговите родители, само защото той вярваше, че след като моите са починали, не трябва да го кръщаваме на някой от тях. Накрая постигнахме консенсус – името на детето ни започва с първите букви на неговите и на моите родители, Константин.

Вярно ли е, че си заченала детето си ин витро? Вярно е, че съм се сблъсквала с този проблем. Наложи се да ходя по клиники и специалисти, за да открия има ли проблем или не. В една софийска клиника ми поставиха отчайваща диагноза, според която без асистирани репродуктивни методи не мога да забременея. Последната от процедурите беше ин витро. Забременях, но на втория месец преживях спонтанен аборт. Точно след нощта, в която получих годежния си пръстен. Върнах го на съпруга си и му казах да помисли. Знаех, че много държи на дете. Той го взе и мисли. Не помня колко. Май седмица-две. После ми го върна и отново ми предложи брак. Само месец и половина по-късно, без каквато и да е медицинска помощ, забременях. Отидох в клиниката да се похваля, а докторите не вярваха. Когато се разбра, че наистина съм бременна, ми казаха, че е извънматочно и трябва да ме оперират. Да го махнат! Същия ден обиколих още няколко кабинета, където ме убеждаваха, че бебето си е съвсем на място. След 9 месеца ми се роди здраво и красиво момченце, Константин. А после се оказа, че и фаталната ми диагноза е била медицинска грешка.