| Кучешки живот |
|
|
Страница 1 от 2 в. „Новинар”19 Април 2007г. Сънувах страшен сън. Столична община разпръснала отрова за помияри из улиците на София. Време било да се отърве от тях. Да, ама объркали нещо в химичния състав на отровата и помиярите не умряха. Вместо това станаха силни, красиви и умни. Завладяха цяла България. За другите страни не знам, защото сънят ми бе сравнително кратък и аз нямах време да пътувам из чужбина. Подгониха ни със специално оборудвани мобилни клиники. Уж само, за да ни обезпаразитят и хуманно да ни кастрират. Решиха, че няма нужда да хабят излишни средства за мигновеното ни изтребление. Кастрацията излизала далеч по-евтина. Между другото, пощадиха само лицата Азис и Евгени Снимчев. Не бяха съвсем сигурни кое точно да им кастрират. Държавна Кучешка Сигурност докладвала слухове, за тяхната неясна полова ориентация. Болните и агресивни индивиди, направо ги евтаназираха. Това ставаше в изолатор. Съвсем хуманно, като за целта бяха монтирани камери, с които се съблюдаваше дали са спазени всички човешки права. Мероприятието се спонсорираше от фондация “Четири лапи”. Първи в изолатора попаднаха Болен Сидеров, Ванко 1, Митьо Очите и др. Небойко Борисов пощадиха. Пазеха го в специално пригодена клетка. Щяха да го използват за връзка с Евро Съюза. Бяха чели някаква класация в едно ново списание, че бил най-влиятелният екземпляр сред българските мъже. Държавна Кучешка Сигурност го потвърди. Кучетата много държаха на членството си към ЕС, въпреки че още не им бе съвсем ясно защо. Лице с прякор Черепа също отърва козината. И него отделиха в специална клетка. Помиярите бяха чували, че той е най-богатият българин. Надяваха се, че ако го пощадят той ще подели с тях богатствата си. Кучетата не само, че не го евтанизираха, не го кастрираха, но те дори бълхите му оставиха. С пръст не го докоснаха. Помиярите много разчитаха на умело прикритите му богатства. Най-вече, за да могат да си позволяват и в бъдеще изключително скъпите пластични операции. За такива се водеха подрязването на опашки и уши, инплантиране на личен номер под кожата, избелване на зъбите, и други. До този момент те бяха достъпни само за домашните кучета от аристократични породи. Помиярите откриха и зоопарк, където водиха децата си през уикенда. Там затвориха рядко срещани екземпляри като Царя, Топлото, Засмян Костов, Ахмет Буздоган и Цицко Стоичков. Имаше и специална клетка за Вендета Райкова, която показа неочаквана издръжливост и подготовка за затворнически живот. Клетката й обаче все още бе празна, защото кучетата чакаха да я изгонят от VIP Brother. Според непотвърдена информация, са постъпили запитвания към Полковник Кадафи, дали ще отпуска от време на време Медиците за нуждите на Столичния зоопарк. Очакваше се нечувана посещаемост, поради тяхната изключителна популярност.Всички останали ни затвориха в някакви зловещи бетонни блокове. Вътре всеки си имаше своя кутийка. За по кратко ги наричахме домове. Само кучетата имаха право да живеят свободно сред природата и да спят по улиците и ливадите. Позволяваха ни да напускаме бетонните помещения, за да ходим на работа. Влизахме в моторизирани превозни средства, които изпускаха отровни газове в атмосферата. С тях достигахме до други бетонни кутии и там всички съвместно произвеждахме Брутния Вътрешен Продукт на България. Само расовите екземпляри се отърваха и не последваха масовата съдба. Тях кучетата прибраха като лични домашни любимци. Извеждаха ги със шарени каишчици и пухкави кожухчета. Спяха в специални сандъчета. По време на размножителния период ги водеха да се съешават с други расови екземпляри. За най-добрите от тях, стопаните взимаха тлъсти възнаграждения. Като най-расови оплодители се считаха Киро Скалата, Небойко Борисов, Дон Баташов и разбира се Азис, но само чрез ин-витро процедури. Стопаните на мъжкарите също се налагаше да се бръкнат дълбоко, ако искат породиста женска. Малките на Ирен Контева вървяха с най-висока цена. Родословното дърво беше задължително. Без него си вън от играта. Тези привилегии обаче бяха само за породистите екземпляри. |
||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Find your books:
