www.ludmilafilipova.eu

Често са му липсвали. Виждали се всяка вечер... но се е чувствал разделен от тях. В гласа му има тъга... Днес той също липсва на децата си. Когато го изрича, виждам, че съжалява за това. Казва, че иска да има повече свободно време. Тук спираме да говорим на лични теми. Това не е нещо, за което трябва да се пише по медиите... Тъмното минало През 1991 г четирима млади амбициозни репортери напускат отдел “Тренд” на в. „Пари”. Те са Иво Прокопиев, Филип Харманджиев, Бисер Боев и Петко Шишков. Към тях се присъединява Иван Ненков, който по това време работи в “24 часа”. Иво напуска в. „Пари”, след ”първото му по-дълго и сериозно ходене в чужбина”. Според него най-големите идеи идват тогава, когато човек се откъсне от ежедневието, което го е погълнало. Отива в Лондон на курс, по покана на агенция Ройтерс.

Връща се с идеята за голяма промяна. Иска да направи нов вестник. От тогава датира и съдружието му с Филип Харманджиев. За кратко стават управители на „ Отечествен вестник”. Работата им е предимно административна. Края на 1992 г Иво Прокопиев участва в създаването на в.” Банкер”. Вестникът е добър, но не потръгват отношенията между съдружниците. Май 1993 г Филип и Иво поставят началото на в.” Капитал”. Амбициозните млади хора намират гръб в лицето на агенция Ройтерс, за която те започват да правят българските бизнес новини. Първият брой на икономическия ежедневник излиза септември 1993 г. Новопоявилите се български издатели имат възможност да разчитат на изключителната подкрепа на световната агенция. “Тогава всичко беше много микроскопично, особено вестникарският бизнес.

Средата за предприемачество от една страна бе много по-трудна, защото нямаше институция, а от друга много по-лесна, защото нямаше никаква конкуренция”, казва Прокопиев. “Това даваше възможност, дори само с една идея с подходящата подкрепа да се започне нов проект.” От родния им вестник “Пари” ги наричат “млади хищни лъвчета.” “Това беше покрай едни истории...”, обяснява днес Иво Прокопиев за отдавна забравения си странен прякор. Постепенно, екипът на новия седмичник, става разширение на месния екип на световната агенция. От нея те получават заем, компютри, конкурентна информация, достъп до уникална база данни. “По-важно обаче бе легитимността, която Ройтерс даде на”Капитал”. Защото няма как от Никой да станеш Някой. Има нужда от... някой по-голям да застане зад тебе. Това за нас свърши Ройтерс, за което сме им много благодарни”. Иво обяснява, че агенцията ги избрала за партньор, защото в България не е имало по-подходящ екип от тях.“Ние, може да се каже, бяхме единственият екип от няколко души с отлична финансова грамотност, с английски, които могат да помагат на агенция като Ройтерс.” Вестник „Капитал” започва като финансов вестник, следва икономически профил, до сегашният му вид, когато е “много по-общ, с акцент върху икономиката”. Първият му брой е 16 черно бели страници, А3, отпечатан на лазерен принтер, на оризова хартия, спомня си Иво. Офисът им е на ул. „ Ив Вазов” N 22 в малка гарсониера на партера. Началният успех на медията Иво си го обяснява най-вече с независимите политически и обществени коментари на страниците на „ Капитал”, както и партньорството им с Ройтерс. Независимостта, която са имали, била също важна. По думите на Иво, те били независими от всичко, освен разбира се от човешката си природа. “Никой не е независим от собствената си некомпетентност.