www.ludmilafilipova.eu

Pozdravyavam Vi za prekrasnata kniga! Bukvalno stoplihte surceto mi! Vsichki onezi istorii,koito dosega se predavaha ustno ot pokolenie na pokolenie (kakto baba mi  razkazvashe chudni neshta za rodniya mi Balkan) nai-setne imat svoya shans da izpluvat ot zabvenieto.Vinagi sme se pitali s moite priyateli kakvo vuzpira bulgarskite pisateli da suzdadat istoricheski roman, s koito da nakarat naroda ni da se gordee pred sveta. I eto, che tova nai-setne se osushtestvi.I az, kato edin lubitel "trakolog" chesto vuv fantaziyata si sum svurzala nemislimoto v edno(vmesto Madarskiya konnik mi se myarkashe Trakiiskiya Heros),smyataiki,che me vodi edinstveno patriotizma i sum se pitala nima vsichki onezi otkritiya po bulgarskite zemi sa miraj, che sveta ne gi zabelyazva,che Nikolai Ovcarov, Daniela Agre, Georgi Kitov sa samo mestni velichiya...No eto, che se nameri koi da pokaje na vsichki,koito dosega mulchaha, che shte se borim v pravoto si da zayavim,che nie sme Purvite.Che ne v Mesopotamiya,ne krai Nil i ne v Atina se e rodila purvata civilizaciya, a imenno tuk na duhavata Bulgarska zemya. Blagodarya Vi za tova i uspehi! Nakarahte ni da se gordeem!!!

Teodora Nedyalkova

Здравейте Людмила:),
Искрено се възхищавам на това ,което сте успяла да преживеете,пресъздадете и
откриете заради нас,хората,които нямат дарбата,смелостта и решителността да го направят. .....Толкова млада и толкова мъдра.......Пожелавам Ви все така плодотворен и пълноценен живот !
с почит: Нели Кацарова

Здравейте!
Все още съм едва в началото на романа Ви "Мастиленият лабиринт".  Разглеждайки сайта Ви, ми направи впечатление сходството между два символа-единият е върху съд от Градешница, а другият-изписан в голямата кръгла зала на Староселският храм от Четиньова могила.
И двата знака, макар и създадени в различни епохи, изобразяват едно и също нещо/поне според мен/. В това съобщение няма как да прикача файловете. Касае се за редуващите се групи от успоредни черни и сини линии, опасани от червени линии-нарисувани на  фриза над полуколоните в Староселският храм от Четиньова могила и  фиг.16/56 от виртуалния музей на следите-Културата Градешница.
Може би и това е поредната следа...
Книгата Ви ме завладя още от първите страници и дава отговори на въпроси, които са се таяли в мен, без да подозирам за тях!
Благодаря за познанието, което ми давате с нея!

Румяна Любомирова Колева

Здравейте,Людмила!Случайно в един форум попаднах на имейла ви и реших да ви пиша.Аз съм Лили Енева,на 16 год съм от София .Преди около 2-3 месеца прочетох Анатомия на илюзиите,следя с интерес всичко ,което се пише за тази книга,критики,коментари,мнения. Аз...искрено ви благодаря и се прекланям пред начина ,по който сте създали тази гениална характеристика на човешката душа.Уникално пленяващ е начина ,по които дълбаете в нея,по които анализирате,без да натрапвате каквато и да била нотка от личен характер.Опитах се да се огледам в някои от образите,да припозная себе си и открих,че сте типизирали,едни от най-често срещаните обществени видове.Обществото,отношенията между хората,към нас самите,този непрестанен диалог и разкъсване между доброто и злото ,Истината за днешното Време ...Наистина плаках и препрочитах моментите,в които огледално се припокрива и моята душа.Не вярвам да има човек,който да не отрие и себе си..Книгата допълва представата за живота,тя е една истина,от която боли,защото илюзиите са такива... : ): ) МНОГО ,МНОГО УСПЕХИ ИИИ с удоволствие чакам следваща Анатомия :)

Ваша поредна почитателка :)