www.ludmilafilipova.eu

Каза ми, че преди да напишеш книгата си, си влизала в сайтове на клиники за асистирана репродукция, продавала си и си купувала он лайн яйцеклетки и ембриони. Реално нищо не съм купила или продала. Заявявах, че търся или продавам, попълвах документи, запознавах се с процедурите, проучвах ги уж като потенциален родител. Това бе част от задължителното ми проучване на проблема. Исках лично да се убедя как точно работят агенциите. Едно е рекламата на сайта им, друго е действителността. Ембриони и яйцеклетки могат да се купят от всяка криобанка, клиника или сайт-агенция за обмен на генетичен материал. Агенциите помагат търсещите да намерят предлагащите, без да създават излишни проблеми. Ако продаваш, заявяваш сумата, която ще те „компенсира” (уж за такси, плащан наем за фризер и други разходи), ако имаш изследвания евентуално за СПИН, пращаш, ако не – здраве да е. За генетични тестове и години на замразяване никой не пита. Най ми беше интересна една американска агенция, чиято основателка се вдъхновила за дейността си след като осиновила българче.

Какъв човек трябва да си, за да си поръчаш бебе по каталог – ти си наясно с ембрионалната банка на Дженалайн Райън, която предлага ембриони на бездетни семейства, дори и на гей двойки. О, това се прави по цял свят, дори и в България. Разликата с Райън е, че тя тръби официално и рекламира „първата си банка в света за производство и продажба на ембриони”. Подобни поръчки правят хиляди хора, от всички страни, от всички социални категории. Проблемът е, че това са „мръсни” теми и за тях почти не се говори извън лекарските кабинети. А в кабинетите задължително се носят розови очила. Позитивизмът помага да заченеш. Не е трудно и най-моралният човек да повярва, че не прави никому нищо лошо. Не се говори за рискове. Затова се надявам книгата ми да предизвика размисли. Ще има съгласни, ще има недоволни. Някой ще е щастлив, друг много гневен. Но трябва да се говори по тези проблеми! Те ще бележат бъдещето ни, а зависят от настоящето.

Според теб, ама честно, не е ли чиста проба егоизъм желанието да родиш дете, при все че природата ти отказва? Моралът има безброй лица, зависи откъде го гледаш. Отговорът е и да, и не. Убедена съм в едно – и най-лошото на този свят започва с най-добри намерения.

Факт е, че всяка година процентът на бездетните семейства с репродуктивни проблеми в развитите страни драстично нараства. Природата иска да ни каже нещо. Факт е, че индустрията на репродуктивните технологии главоломно се развива. Навсякъде и с всички средства. След като човек е постигнал всичко, не му остава друго, освен да се бори с природата. Аз самата търся отговора за себе си кой е по-прав в този дуел.

Винаги съм се питала какво е да родиш на сериозна възраст, дори след менопаузата? Не е ли някакъв вид безотговорност към поколението ти? Засегнала съм сериозно и този въпрос в „Стъклени съдби“. Една от героините е родена от твърде възрастна жена.