www.ludmilafilipova.eu

На колко години е най-старият замразен ембрион в България? Чух, че има 8-годишен в криобанката на „Света София“. Според моята проверка в България ембриони се замразяват от 1999 г. Следователно към днешна дата у нас няма по-стари ембриони от 9 години. Затова и в романа ми всичко започва през 1999 г. В света има деца, родени от 15-годишни ембриони. А замразени има и на повече години.

В книгата пишеш за рисковете, произтичащи от дългото замразяване на ембриони, най-сериозният от които е остаряването на ДНК и в резултат от това неприспособимост на родените деца, прескочили етап в еволюцията на човешката раса. Ще допълня, че има документи за един още по-страшен проблем, свързан с безконтролното омешване на генетичен материал. Когато години си се борил с проблема стерилитет, когато дори те е срам да признаеш на най-близките си за него, неминуемо желанието за успех се превръща във фикс идея. Познавам не малко двойки с подобен проблем, чиято реакция е образно казано „запушване на ушите”. Разбирам ги. Вероятно, ако осъзнаят рисковете, се страхуват, че ще убият надеждата си. Единствената надежда, която ги крепи да живеят. Какво ще им остане после? Вкопчват се в нея и не допускат никой да я нарани. А междувременно я идеализират все повече. Тук идва и грехът на специалистите. Много от тях не споделят с пациентите рисковете, които могат да носят асистираните репродуктивни технологии. Те имат много положителни страни, които всички знаем. Стоят в брошурите и сайтовете на хилядите клиники по цял свят. Но за рисковете говорят твърде малко. Има поне десет риска, за които пациентът задължително трябва да знае преди да даде „информирано съгласие”. Това е целта и на книгата – да информира и да събуди въпроси.

Изброй тези рискове! Конските дози хормони могат да са фатални както за майката, така и за детето; произвеждането на излишен генетичен материал и ембриони (могат да достигнат до 25) какво е? Това са проблеми, за чиято важност и сериозност родителите дори не подозират понякога. Също за разнообразните рискове от многоплодната бременност; от задържането на плода с всякакви методи; хормони по време на бременност; раждане в напреднала възраст; безкрайното повтаряне на процедурите; отделно даването и взимането на чужд генетичен материал. Вманиачаването на родителите за дете на всяка цена; репродукцията на грешни гени... Изброявам ги най-общо. Описала съм всички възможности, до които съм се добрала, в книгата си, както и съм цитирала източници на информацията. Исках да покажа, че активно въвеждаме нови и нови техники и методи в АРТ, а още не знаем последиците. Използват се милиони пъти, въвеждат се нови и нови, на пациента се дава положителната информация, а след години някой доказва рисковете. АРТ имат и безспорни предимства, но пациентите трябва да се запознават и с двете страни.