Начало 
Публикации Историята на Ники, който трябва да умре
Публикации Историята на Ники, който трябва да умре | Историята на Ники, който трябва да умре |
|
|
Страница 2 от 2 Историята на Ники много ме впечатли. Чувала съм за невероятния му талант. Отидох да го видя шест месеца, след като бе приет в новия му дом. Казаха ми, че трябва да съм подготвена да видя всичко. Вратите на дома са заключени. Не за да не влезе нежелан посетител, а за да не излезе от него някой обществен натрапник. Още на входа ми се нахвърлят няколко деца като животинчета. Поглеждат ме колебливо, а после впиват ръчички в мен. Прегръщат ме и забравят да ме пуснат. Или не смеят. От тях лъха зловеща миризма на изпражнения. Личи си че панталоните им са мокри. Лицата и ръцете им са мръсни. Около очите им има огромни гурели. Конюнктивид. Кашлят лошо… Изплаших се. А после ме хвана срам и ги оставих да ме прегръщат, пипат и мачкат. Едва ли им се случва често. Попитах ги за Ники, тъй като друг не ни посрещна. Болният ли? – уточни едно от момченцата. Кимнах. Всички знаеха, че е болен. Налагало му се да ходи поне два пъти в седмицата до болницата. Докато живеел в дома в Перник почти не се случвало да влиза в медицинско заведение. Ники бе отслабнал неимоверно. Лицето му бе изпито. Очите все още бяха живи, любопитни, но и изплашени. Покани ни в стаята си. Спи с още три момчета. Вместо чаршаф, леглото му е постлано с огромен найлон. Леличката му го взела да не го напишква, обясни ни Ники. В Перник никога не се е напишквал. А тук, почти всеки ден от страх и мъка. Той не разбира защо е тук. Защо хората, които обича са го изоставили... Помоли ни да го научим да сгъва дрешките си. Отвори шкафчето под леглото му. Вътре имаше един стар раздърпан потник, скъсано горнище от стара пижама и напикани панталони. Нищо от огромния багаж, с който Директорката го е довела преди половин година. Ники няма дори четка за зъби. Откраднали са и нея. Още не се е научил да се пази от крадците. Леглото му е оправено. - Сутрин Ники ни учи как и ние да си оправяме леглата! – хвали се едно от момченцата. Влязох в банята да се измия. И тук нямаше сапун. До нито една чешма в дома, аз не видях сапун. Болезнените ми мисли са прекъснати от възбуден детски вик: - Кетч! Всички деца се впускат през глава към коридора. Две момчета се бият, а другите ги окуражават. Разбирам, че това е едно от най-големите забавления на децата. Тук имаше всякакви малчугани от 5 г до около 13 г. Не мога да определя точно възрастта им. Тук децата растат прекалено бързо. Има черни, има и бели деца. Болни и здрави. Ники гледа изплашен. Казва ми, че понякога и него бият, но идва да го спасява една кака от четвърти клас.Сещам се, че най-малката травма може да е смъртоносна за Ники. Никой не идва да разтърве децата и ние се намесваме. Едно от по-големите момичета. Може би на 10 г., ни приюти в стаята си. Взе Ники и още няколко от малките. Извади един скрит зад леглото хляб, парче масло и им намаза филии. Предложи и на мен. Наблюдавайки ги осъзнах, че тук всъщност няма деца. Те са по зрели и от мен. Знаят за живота и за оцеляването повече от всичките ми познати взети заедно. Заключени са по цял ден в един зверилник, джунгла. Сами. И някак трябва да оцелеят. Ники оцелява вече 6 месеца тук. Аз ще си отида, той остава. Ще се бори с оцеляването още около 10 години. Изумих се от силата на това момче. Бях тук да му помогна. Исках да го изведа сам на двора и да говоря с него. Той не искаше да изостави другите. Не се оплака за нищо. Не поиска нищо. Казваше, че е добре. Изпя ни и песен “Назад, назад Калино моме”. Подарихме му плюшено мече. Той побърза да го покаже на другите. Ще ти го вземат! – опитахме се да го предупредим. Искам да им го покажа! Те нямат – казва той. Ники е вече ученик. Такива са правилата. Може би това е добре, защото ще се научи да смята елементарно, да чете и пише. А така, след 10 години ще е далеч по-подготвен. На излизане възпитателката с усилие откъсна децата, вкопчили се здраво в мен. По-големите ми поискаха телефонен номер. Дадох го. Знам, че никога няма да се обадят. Няма от къде. Но за тях малкото листче с надраскан телефон е надежда, помощ, усещане, че не са съвсем сами. Че някъде там по улиците на един непознат свят има някой, на когото могат да се обадят. А това е много. Аз излязох. След мен заключиха. Децата тропаха по стъклото и ми махаха. Очите им ме гледаха молещо. Усетих, че треперя. Чувствах се много по-различна. Един час тук ме промени повече отколкото половината ми живот. В този дом ще оцелеят малцина. Не зная дали Ники ще е сред тях. Когато навършат 18 г, тези човешки същества ще излязат навън. Вече няма да са отговорност на държавата. На другия ден посетих Директорката от Пернишкия дом. Тя с ужас изслуша разказа ми за детето, което е отгледала. Събра колкото може дрехи и принадлежности и помоли да му ги занеса. После казва, че при условията, в които е поставен, едва ли ще живее дълго. Ако все пак оцелее, на 18 г ще остане сам. Според нея момчето няма да е способно само да се бори със Системата, за да получава живото спасяващото лекарство. Домовете така са устроени в България, че произвеждат социални инвалиди. Колкото и парадоксално да звучи обаче, Ники е все още жив, именно защото е сирак. Скъпият препарат, от който се нуждае, по закон се получава първо в държавните домове. Те са пряко задължение на държавата. Каквото остане после се разпределя между останалите болни деца и възрастни. Те не са много. Ники ще бъде държавна отговорност още около 10 години. През тях той най-вероятно ще изпее стотина пъти своите песни, ще разплаче още поне 50 човека, ще напише поне 500 домашни, сам ще плаче поне 10 пъти. Напоследък Ники плаче все по-рядко. Ще се усмихне над 2000 пъти. Ще го набият поне 200 пъти. Ще се научи да пуши, да се бие, да краде, да псува. И така. Един човешки живот. Ники кандидатства за осиновяване вече и в чужбина. Предполага се, че там има милостиви, бездетни и най-важното богати хора. Много от тях го намират за сладък, дори талантлив. После чуват цената на неговия живот. И друго не питат. На 18 години казват, че започва животът! Това е лошата новина. Ники, ще го пропусне. Има и една добра вест. Той завинаги ще остане дете. Нещо като Питър Пан в сърцата на онези, които го познават. Тази история ме потресе. А това е само някакъв си човешки живот. Такива като Ники, има стотици. Има и много по-тежки случаи. Това е само един отчет за статистиката. Ники все още може да бъде спасен. Стига на някой да му пука. |
||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Find your books:
Новини
| Националната библиотека посрещна „Смисълът“ от Людмила Филипова |
| За последен път Людмила Филипова се срещна с читатели и представи най-новия си роман „Смисълът“ преди заминаването си на двумесечна експедиция до Антарктида. На 23 януари 2018 г. писателката беше гост на 23-то издание на Клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по покана на директора доц. Красимира Александрова. Само два месеца след излизането си книгата се превърна в бестселър и беше преиздавана няколко пъти. | |
| Продължава... |
| Людмила Филипова в търсене на „Смисълът“ |
 Людмила Филипова представи за първи път новата си книга.
Премиерата на „Смисълът“ от издателство „Ентусиаст“ се състоя на 29 ноември от
19:00 часа в Зала 42 на НДК, София. Романът е амбициозен нов прочит на въпроса,
на който човечеството се опитва да отговори от зората на своето съществуване –
какъв е смисълът да ни има.
Книгата бе представена от управителя на издателство
„Ентусиаст“ Виктория Бисерова и от д-р Соломон Паси. Водещ на събитието беше
журналистът Михаил Дюзев. В своеобразни ·Посланици на Смисъла се превърнаха
седемнайсет от най-популярните и значими лица в културния, научния и
обществения живот на страната ни: Ана Пападопулу, актриса; Богдан Томов, певец;
д-р Владимир Божилов, астрофизик; Емилиян Колевски, спортен катерач; Ива
Дойчинова, журналист; Ирина Тенчева, телевизионен водещ; Максим Ешкенази,
диригент; Милена Фучеджиева, писателка; Нели Хаджийска, журналист; Николай
Василев, икономист; Петър Антонов, актьор; Силвия Кацарова, певица; д-р Таня
Милачич, ембриолог; Теди Кацарова, певица; Туна Киремитчи, писател; Хари
Ешкенази, цигулар; проф. Христо Пимпирев, учен и полярен изследовател. Всеки от
тях сподели, разказа, рецитира или изпълни своя съкровен отговор на въпроса на
вечерта – „Какво е Смисълът?“.
|
|
| Продължава... |
| Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация |
|
В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.
|
|
| Продължава... |
