| За честта на фамилията Филипов |
|
|
Page 1 of 2
Людмила Филипова има амбицията и капацитета да поднесе талантлив, силен и философско-моралистичен по дух опус. Предимството на Филипова е, че като номенклатурно дете черпи от извора в две посоки. От една страна познава човешкия облик на своя дядо, който лично аз си спомням като високомерен и сух комунистически номенклатурчик пар екселанс, общувала е с него, запозната е с докладите и дневниковите му записки. А от друга е била рамо до рамо до най-богатия и загадъчен български магнат, изграждайки с години медийния му облик на успял бизнесмен и меценат, подпомагащ талантливите и бедните. Сега вече освободена от тегобите на семейната и бизнес обвързаност решава да даде воля на своя прозаичен талант и да създаде един от най-сполучливите романи в съвременната ни литература. Честно си признавам, знаейки миналото й, подходих максимално взискателно към книгата й, подлагайки я не само на детектора на лъжата, на който са я изпитвали психолозите на Васил Божков всеки месец, но и на строгата критическа оценка. Людмила Филипова издържа и двата теста успешно. Тя е наистина роден белетрист, с богато образно мислене, подплатено с фина философско-моралистична плънка, отвеждаща деликатно към будизма и йогизма, която умее не само увлекателно да разказва, но и да внушава искрено послания, да предразполага към размисъл, да ни подтиква да се вгледаме в себе си и да открием с изненада, че “Анатомията на илюзиите нe се състои от безброй мигове, а миговете са сбъднатите ни илюзии. Стига да ги уловиш...”Впечатлява подготвеността и културата, която демонстрира самоуверено. Знаейки, че е добра, тя иска да ни спечели за каузата си на всяка цена и да докаже, че си разбира от занаята. Преследвайки свой успешен модел за създаване на нов български роман Филипова умело и далновидно подготвя необходимите съставки, а те са микс от постигнатото от нашата вулгарна проза на Христо Калчев и Александър Томов, но вече облагородена и допълнена с необходимите нравствени послания, образците на класическата американска литература и в частност Фицжералд с “Великият Гатсби” и “Последният магнат”, без да забравяме скромната ни традиция в лицето на Димитър Димов и романът “Тютюн”. Случайно ли главният герой на “Анатомия на илюзиите” се казва Борис (Буков), а неговата най-вярна жена носи името Мария?! В този аспект откривам още една важна нишка, следвана от Людмила Филипова по линия на документално-мемоарното уплътняване на романа й - постигнатото в спомените на бившите комунистически величия от ранга на Петър Младенов или Живко и Тодор Живкови... Людмила Филипова умело оформя структурата и съгражда ефектен, пищен и драматичен епос за нашите “бурни 20 години” на границата на два века. Хубавото е, че тя като фина, деликатна и амбициозна натура надмогва булевардното, площадно-публицистичното, първосигналното, че не остава при пикантерията на показните убийства или сензационните разкрития от кухнята на империята на Божков. Тя търси метафорично-моралистичното обобщение на отминалите трагични години на разлом, на покъртителни човешки драми и жестоки страдания, в които България драматично промени своя облик. |
||||
| < Prev | Next > |
|---|
Find your books:
