| The Story of Niki, Who Must Die |
|
|
Page 1 of 2 24 Hours, 24th of April 2007,Author: Ludmila Filipova Всичко започнало 2000 година. Ники е роден на 16 август. Зодия Лъв. Някога живял много щастливо. Цели два месеца. До фаталния ден, в който майка му го завела в поликлиниката за първата задължителна имунизация. След инжекцията кръвта на детето не спряла да тече цяло денонощие. Започнали изследвания. Мъкнели детето от болница на болница, от кабинет на кабинет, докато най-сетне открили проблема. Оказва се, че Ники е болен от хемофилия. Тежката форма. Това заболяване се получава при мутация в Х-хромозамата на мястото, което определя изработването на т.нар. антихемофилен глобулин. Той участва в процеса на кръвосъсирване. Майката е тази, която предава чрез Х-хромозомата, болестта на синовете си. Не на всички. Боледуват само мъже. Може да се случи на всекиго. Дори и най-леката травма, предизвиква у болните трудноспиращи и обилни кръвоизливи. След кръвоизлив, често се установява и анемия. Лечението е заместително, с преливане на прясна пълноценна кръв, плазма или разтвори, обогатени с антихемофилен глобулин. Казват, че понякога се случват чудеса. Може би точно това е станало, когато двумесечното бебе, попада случайно в дома за сираци в Перник. Ники бил поет от професионален и грижовен екип. Бързо станал любимецът на дома. Децата се превърнали в неговото семейство, директорката - неговата майка. Единствената майка, която е познавал някога. Обича я безмерно. Ники расте здрав, умен и весел, като всяко друго дете. Биологичната му майка го посетила два пъти докато бил още бебе. После се отказва официално от него. От тогава не са я виждали. Тя има и други деца. Два пъти в седмицата биели инжекции на Ники с антихемофилен глобулин. Благодарение на тях, той по нищо не се различавал от всяко друго момченце. Освен едно – музикалният талант, с който е надарен.Първа открива дарбата му Директорката на пернишкия дом. Случайно чула плътния му мелодичен глас. До сега в дома не е имало друго дете с подобни заложби. Ники бързо учи нови песни. Предпочита български, народни. Водещ изпълнител е на всички празнични програми в дома. Скоро получава и първият си музикален инструмент. Акордеон. Тук приказката свършва. Домът в Перник е за деца от 0 до 3 години. Въпреки рискът, който поема, Директорката задържа момчето до шестата му година. Знае, че липсата на подходящи грижи, могат да го убия. Днес Ники е вече на шест. По закон трябва да е първолак. Системата автоматично го разпределя в дом за сираци в софийския квартал ж.к. Илинден. Една сутрин, след закуска, Директорката хванала ръчичката на момчето и му казала, че трябва да заминат за София. Обяснила му, че ще става ученик. Ники се зарадвал. Тогава не разбрал защо очите на Госпожата са тъжни. Ники никога не бил напускал двора на дома, в който е израснал. Облякъл се бързо и подредил прилежно дрешките си в малка раничка. По пътя весело бръщолевил, Директорката мълчала. Държала го за ръката. Когато пристигнали, никой не ги посрещнал. Само един пазач понякога се мяркал пред вратата на бездушната сива сграда. Казал й да остави момчето. Така правели всички. Въпреки, че я чакала работа в дома в Перник, тя останала с Ники. Носила му храна. Лекарствата били прибрани в специална хладилна чанта. Дрехите били изпрани и изгладени. Искала да е сигурна, че ще бъдат прибрани и правилно съхранявани. Привечер се появила една възпитателка. Приела детето. От тогава Директорката не го е виждала. |
||||
| < Prev | Next > |
|---|
Find your books:
