Опасните тенденции засягат всички ни – като потенциални участници, като потърпевши или като зрители. Романът е вдъхновен от историята на семейство, което е принудено от безпаричието да търси алтернативен начин да заплати скъпата ин витро процедура. Единствената им мечта е да имат дете. Решението е да дадат половината от собствените си деца под формата на 5-дневни ембриони на друго семейство, което в замяна да заплати процедурата ин витро. Излишните ембриони остават собственост на клиниката. Схемата е честа практика по света. Милиони хора на планетата по различни причини даряват или продават свой генетичен материал под формата на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди. Търговията с човешки ембриони се увеличава многократно след разкриването на първата в света банка за производство и търговия с ембриони в САЩ. Днес тя не е една. Бъдещите хора се избират по каталози.
Повече за новото преработено издание на романа (2015 г.) прочетете тук.
Стъклени съдби е драматичен разказ за две момичета и едно момче, създадени от ембриони на едни и същи биологични родители, но родени от три различни майки. В три различни семейства. В три различни държави. Жените са забременели вследствие на методи за асистирана репродукция. Престъпление събира разделените някога в лаборатория сестри и техния брат. Следовател Вълчанов е натоварен със задачата да разплете случая. По време на разследването той се влюбва в красивата англичанка Триша, която вече шеста година се лекува при психиатри заради натрапчиви необясними сънища и халюцинации. Дори не допуска, че те са реални преживявания. Американска защитна организация иска да се добере до историята на едно неродено, чийто живот е на косъм от смъртта. Тя е нужна на мощна Корпорация, която скоро ще осъществи грандиозните си планове да е първа в приложението на най-новите репродуктивни технологии.Авторката на романа преплита сложно обвързани сюжетни линии, развиващи се на територията на пет държави. Тя облича автентични човешки съдби, реални места и научни факти, с художествената измислици. Персонажите и са сложни, изживяванията им многопластови. Месец преди публикуването на романа Стъклени съдби, Би Би Си гръмва с новина за подобна на описаната в романа трагедия. Наистина се е случила. Отново? Политици опитват да надигат глас срещу най-новите глобални кошмари. До сега само сънувани, но днес - факт. Людмила Филипова дискутира в романа си и проблеми, свързани с бъдещето на човечеството и риска хората сами да променим еволюцията си. Засяга редица рискове, свързани с обстоятелството, че хора от цял свят обменят неограничено и безразборно генетичен материал във времето и пространството. Създават се изкуствено близнаци. Произвеждат се сираци. Майки зачеват с ембриони, замразени преди десетилетия и върнати към живот в среда, за която тяхното ДНК е непригодно. Повече от четири милиона бъдещи деца, заченати „в стъкло” и замразени в течен азот, чакат да бъдат избрани, родени или убити. Може да стоят с десетилетия на минус 196º С. Някои хора са готови на всичко, за да получат каквото искат и да променят съдбата си. Повечето от тях обаче никога не разбират, че с действията си променят не своята съдба, а тази на нечия неродена душа.
Мащабите на тези процеси вече са толкова значими, че са по-страшни от самото им съдържание. Всяка година репродуктивните способности на човешките същества намаляват. А индустрията за изкуствено оплождане предлага всичко срещу пари. Само в САЩ се въртят милиарди долари. От края на 20 век успешно се клонират бозайници. Създадени са стотици ембриони на клонирани хора и хиляди на животни. За родените клонинги не се води официална статистика. През септември 2007 г. британските власти дават официално разрешение за създаването и на трансгенетични ембриони между човек и животно. Хибридните същества между различни животински видове вече са хиляди. Това са само малка част от фактите, които авторката преплита в третия си роман. Приложените документи показват, че описаното не е плод на фантазия. Накрая остават неотговорените въпроси.
Опитваме се да отнемем функциите на Господ и да поемем в ръцете си съдбата на биологичния си вид. Но нима знаем посоката? Редно ли е човек сам да определя съдбата на бъдещите хора? Колко силна може да е връзката дете – родител? Възможно ли е да променим хода на еволюцията си? И ако да, в каква посока сме тръгнали? Най-полезното в романа е, че ни показва страшните рискове, докато все още можем да ги променим.