Сп. „BusinessWeek” България 19 март 2007г.

Обединявай и владей (материалът е даден в разширената му версия)

На пръв поглед ул.” Иван Вазов” е малка и невзрачна. В действителност обаче, тя е една от най-интересните и впечатляващи улички в София. Зеленината със сигурност не й е силата. Онова, което я прави различна е съдържанието и историята, с които е напоен всеки един камък от паважа и сградите й. Уличката започва с Народния театър, следван от офис на Хеброс Банк. На ъгъла с “Г.Раковски” има стара излющена къща. На фасадата й гордо стои паметна плоча, която гласи “Вь тоя домъ живя работи и почина народниятъ поетъ Иванъ Вазовъ, 1850 – 1921г.” Точно под нея се е разположила огромна кална локва. Разсеяни минувачи цопват и гневно ръкомахат и псуват.

После намръщени продължават пътя си. В другия край на късата уличка, също има паметна плоча. На нея пише, че тук е живял и работил именитият композитор акад. Петко Стайнов. Уличката, завършва със сграда на Иранското посолство и Държавната агенция за младежта и спорта. Днес за най-интересна обаче се счита нейната среда. Отсечката между “И.Шишман” и”6- ти септември”, зли езици предпочитат да я наричат “Първа частна улица”. Наричат я така, защото номерата й 9, 11, 16, 20, 24, 28 и 30 се свързват с името на един човек, Иво Прокопиев. 1989г Иво идва в София, за да преследва мечтите си. Днес той е един от най-успелите бизнесмени в България. Само за 17 години променя живота си из основи. Погледнато чисто геометрично обаче, той е изминал един твърде кратък път от партера на ул. И.Вазов 22, до 3 етаж на N 30. Светът е малък. България миниатюрна...

Тук, на N 30, всяка сутрин започва денят на Иво Прокопиев. Шофьорът му спира колата в тихата уличка и Иво се вмъква почти незабележимо във входа й. Часът е 9.30. Портиерът му пожелава приятен ден и остава да крачи бодро на поста си. На входа й са спрели няколко лъскави скъпи коли, в дисонанс с цветните графити, нашарили стара, жълта триетажна постройка. Едва ли минувачите си дават сметка, че къщата е записана в столичните регистри като паметник на културата. Това обаче културно признание на архитектурния ветеран, все още пречи на новия му собственик да я бутне и да построи на нейно място, нещо далеч по-внушително. Нещо, което да отговаря на събитията случващи се зад излющените й стени. На входа й е поставена табелка “Булброкърс”. Иво работи предимно в офиса си. Често има по една- две срещи навън. Денят му включва много разговори по телефона... Налага му се да взима поне по 100 решения на ден. Почти не обядва. Само ако е служебно. Ако все пак намери време, ходи в “Чек Пойнт Чарли” или в “Руския клуб”. Тръгва си към 20ч.

Рядко има почивен ден. “Почивният ми ден ли... Едно излизане с децата... И това е... Може и да сготвя”, споделя той. Вечер почти не излиза вече, освен ако не е служебно. Попитах го дали и жена му е толкова заета. “Галя ли? Ужасно е заета. Тя е по-заета от мен!”. Иво казва, че не спортува, но може да поиграе баскетбол или тенис на корт. Иво Прокопиев е родом от Разград. Учи в математическата гимназия в Габрово. Мечтата му е един ден да бъде мениджър. Кандидатства в Икономическия институт. Приемат го специалност “Икономика и управление на промишлеността”. След втората година разбира, че основно го влекат финансите. Прехвърля се да учи “Банково дело и финанси”. Още в началото е бил изцяло фокусиран върху кариерата и бизнеса си, не в студентството. Все пак завършва с добър успех, 5,60 или 5,70. Той е едва на 19 години, когато основава първата си фирма.

Иво признава, че в онези дни е имал съществено “стратегическо предимство, защото тогава, за разлика от сега, всичко беше един бял лист и всякакви проекти бяха възможни”, казва той пред сп. Мениджър, 2005 г. Днес той е на 36 г, а вече е начело на мощна икономическа структура. Има участие в над 30 фирми. Председател е на “Алфа Финанс Холдинг”, който управлява водещи фирми в областта на финансовото консултиране, телекомуникациите, ИТ сектора, индустриални материали, недвижимите имоти и др. Съдружник е в “Инкономедиа”, която издава 25 издания, сред които в. “Капитал” и в. “Дневник”. 2006г е избран за председател на КРИБ. Начело е на структура, в която работят над 3000 души. Инициатор е на редица обществени и бизнес дейности и организации. Ако сега трябва да каже на сина си какво работи баща му, би казал финансист. “Обаче финансист не значи съвсем определено нещо... Така че, трудно мога да му обясня какво прави баща му.”, добавя той. Иво има един брат, Александър Прокопиев. В момента той е изпълнителен директор на предприятието “Каолин”. Родителите им днес са пенсионери. Майка им е работила като счетоводител, а баща им е бил професионален ловец. Родителите му са работили в Габрово. Иво е израсъл в Разград, a по-късно и в Габрово.

Често са му липсвали. Виждали се всяка вечер... но се е чувствал разделен от тях. В гласа му има тъга... Днес той също липсва на децата си. Когато го изрича, виждам, че съжалява за това. Казва, че иска да има повече свободно време. Тук спираме да говорим на лични теми. Това не е нещо, за което трябва да се пише по медиите... Тъмното минало През 1991 г четирима млади амбициозни репортери напускат отдел “Тренд” на в. „Пари”. Те са Иво Прокопиев, Филип Харманджиев, Бисер Боев и Петко Шишков. Към тях се присъединява Иван Ненков, който по това време работи в “24 часа”. Иво напуска в. „Пари”, след ”първото му по-дълго и сериозно ходене в чужбина”. Според него най-големите идеи идват тогава, когато човек се откъсне от ежедневието, което го е погълнало. Отива в Лондон на курс, по покана на агенция Ройтерс.

Връща се с идеята за голяма промяна. Иска да направи нов вестник. От тогава датира и съдружието му с Филип Харманджиев. За кратко стават управители на „ Отечествен вестник”. Работата им е предимно административна. Края на 1992 г Иво Прокопиев участва в създаването на в.” Банкер”. Вестникът е добър, но не потръгват отношенията между съдружниците. Май 1993 г Филип и Иво поставят началото на в.” Капитал”. Амбициозните млади хора намират гръб в лицето на агенция Ройтерс, за която те започват да правят българските бизнес новини. Първият брой на икономическия ежедневник излиза септември 1993 г. Новопоявилите се български издатели имат възможност да разчитат на изключителната подкрепа на световната агенция. “Тогава всичко беше много микроскопично, особено вестникарският бизнес.

Средата за предприемачество от една страна бе много по-трудна, защото нямаше институция, а от друга много по-лесна, защото нямаше никаква конкуренция”, казва Прокопиев. “Това даваше възможност, дори само с една идея с подходящата подкрепа да се започне нов проект.” От родния им вестник “Пари” ги наричат “млади хищни лъвчета.” “Това беше покрай едни истории...”, обяснява днес Иво Прокопиев за отдавна забравения си странен прякор. Постепенно, екипът на новия седмичник, става разширение на месния екип на световната агенция. От нея те получават заем, компютри, конкурентна информация, достъп до уникална база данни. “По-важно обаче бе легитимността, която Ройтерс даде на”Капитал”. Защото няма как от Никой да станеш Някой. Има нужда от... някой по-голям да застане зад тебе. Това за нас свърши Ройтерс, за което сме им много благодарни”. Иво обяснява, че агенцията ги избрала за партньор, защото в България не е имало по-подходящ екип от тях.“Ние, може да се каже, бяхме единственият екип от няколко души с отлична финансова грамотност, с английски, които могат да помагат на агенция като Ройтерс.” Вестник „Капитал” започва като финансов вестник, следва икономически профил, до сегашният му вид, когато е “много по-общ, с акцент върху икономиката”. Първият му брой е 16 черно бели страници, А3, отпечатан на лазерен принтер, на оризова хартия, спомня си Иво. Офисът им е на ул. „ Ив Вазов” N 22 в малка гарсониера на партера. Началният успех на медията Иво си го обяснява най-вече с независимите политически и обществени коментари на страниците на „ Капитал”, както и партньорството им с Ройтерс. Независимостта, която са имали, била също важна. По думите на Иво, те били независими от всичко, освен разбира се от човешката си природа. “Никой не е независим от собствената си некомпетентност.

Както сме разбирали журналистиката тогава, така сме я правили.”, уточнява той. Най-трудно било да се държи редакционната политика независима от икономическите интереси на изданието. За да не робуваш на рекламата и печалбата на медията трябва да си истински мотивиран да го правиш, казва Иво. “Читателят е изключително интуитивен. Който го подценява, бърка жестоко“ Партньорите стартират с идеята да се развиват във вестникарския бизнес. Иво тогава няма каквато и да е представа за “мерките и теглилките в икономиката”. От днешната си позиция обаче, той разбира, че медиите са много малък бизнес. “Ако някой иска да прави по-значителен бизнес за българските мащаби, определено, медиите не са секторът”, признава днес той. В България има според него над 100 играча, които си делят “една много малка торта”. Не случайно, почти всеки издател тук има и друг придружаващ бизнес, но това прави проблема още по-значим. Тук се намесва казусът с независимостта. Пораждат се конфликтите на интереси. “Има хора, които инвестират в медии, за да защитават някаква кауза. Много е важно да удържат китайската стена между другият си бизнес и работата на редакционния екип”. У нас вестниците често се използват за решаване на бизнес и институционални спорове, смята още Иво. Според него, ако не става въпрос за голям принцип, който трябва да бъде защитен, както било в случая с Филчев (виж по-напред), няма смисъл да се ангажира излишно времето и енергията. Не знае кой му е враг и не иска да мисли за това.

Предпочита да гледа позитивно на нещата. От сегашната си позиция казва, че в миналото много хора, заради егото си, са преминавали разумните граници... Човек трябва да се пази от егото и да не му става роб. Иво Прокопиев счита, че преходът в България е бил възможно най-сложният, нечистият и съответно най-болезненият. Според него обаче, в дългосрочен план, той е дал на хората равни шансове. В началото, достъпът до ресурси и информация определено не е бил еднакъв за гражданите. “Не собствените умения, разделиха хората на по-успели и по-неуспели. Раздели ги друго... Раздели ги разпределянето на ресурсите. Не всички от тези, които тогава получиха бяха бездарни. Онези, които не можеха, след 15 г пак нямат нищо.”, казва той. Вие къде бяхте в това раздаване? – питам го аз. Никъде. Аз съм бил студент... – замисля се. - Продавах картофи на Женския пазар. Пак съм бил участник в пазарната икономика, но на друго равнище – признава Иво. В.“Капитал” имал няколко важни момента в историята си, които трайно го налагат. Най-важното за неговото позициониране като медия е битката му с т. нар. пирамиди. Във войната с пирамидите “и регулаторите не реагираха... БНБ се намеси със закъснение... Нямаха инструменти да се намесят. Институцията, която показа, че това е измама и на която хората повярваха, беше Капитал”. Това е основният момент в налагането на седмичника, според издателя. Следват словесни битки с формирования, като Г-13, несправедливото натрупване на капитал в България, източването на държавните предприятия и банки. Според издателя, той се превръща в трибуна на всички, които виждат какво става в икономиката и искат промяна . Постепенно седмичникът печели славата си на борец срещу мафиотските структури, тайната приватизация, източването на държавен бюджет и срастването на бизнес и власт. В Капитал излиза първото детайлно описание на кръга “Орион” и връзката му с Жан Виденов 1995. По-късно излизат и серия материали срещу кръга “Олимп” и близостта му с Иван Костов. Капитал е първият вестник в България, осъден за клевета покрай серията статии “Просто Премянов”, пише в. Монитор, 2001. “Вестникът загуби гражданско дело за нанесени не имуществени вреди, които се доказват само със свидетел. В случая Клара Маринова даде показания, че К. Премянов е получил сърцетуп, когато прочел материалите. Това е голям принципен проблем за всички медии.”уточнява Иво. Последният период на Иво Прокопиев като главен редактор на Капитал е 1998г. Той самият казва, че не е писал често. Предимно редакционни материали. Авторски статии много рядко. Успешната формула на Капитал се трансформира във вестникарска група, която според собствениците й, е втората по големина след ВАЦ. “Огромна не е, скромно казва Иво, защото в България нищо не е огромно.” Днес медийната група се управлява от “Икономедия АД”, фирма, в която Прокопиев има дял чрез по-старата компания АИИ. Медиите към “Икономедия” са над 25, като най-известните от тях са: Капитал, Дневник, Строителство и Градът, Капитал Лайт, Списание 1, Foreign Policy, Меню, Бакхус, Регал, Индекс Имоти, както и списанията към купената наскоро медийна група “IDG България”. Това са Computerworld, PC World, Digital World, Network World и други. Икономедия АД купи “IDG България” през 2006г. Иво Прокопиев започва да се занимава с бизнес още през 1992 г. От тогава нещата много са се променили. Колкото повече се усложнява бизнесът му, толкова повече расте бройката на фирмите му, оборотите и мащабите им. Често му се налага да създава фирми само заради самите сделки. Днес те са десетки.“Бройката няма значение. Броят е просто техника, средство за управление на бизнеса. Основното в бизнеса е мащабът и генерирането на синергии. Колкото по-голяма става фирмата, толкова по-интересен е бизнесът”, разсъждава Иво. Вероятно от тук идва и любимата му фраза ”Най-важна е скоростта, с която се движим напред.” Казва, че в момента тази мисъл му допада най-много. Мото няма, защото разбиранията му се променят с времето. Иво твърди, че днес той е само акционер в Икономедия АД и реално не участва в управлението й и медиите са независими от него. Постепенно Иво Прокопиев се развива и в сферата на финансовите услуги. Започва съвместно с партньорите си, като консултант през 1998 г. Днес Иво се отъждествява основно с“Алфа Финанс Холдинг”. Избрал е името Алфа, “защото звучи добре, красива буква е и подсказва лидерство”, обяснява той. Дейността на холдинга е главно в 3 основни направления. Те са финансови услуги, в лицето на “Булброкърс”, недвижимите имоти, менажирани от “Алфа дивелопмънтс”. Тази компания отскоро управлява и Бизнес Парк София. Бизнес паркът беше продаден от германската строителна компания „Линднер“ на инвестиционния фонд „Грамърси имърджинг маркетс“ (Gramercy Emerging Markets Fund) за 180 милиона евро в най-голямата инвестиционна сделка с недвижим имот в България. „Това беше сделката на 2006 г. не само за България, а и за региона. Този проект слага България на инвестиционната карта на Европа“, каза Росен Плевнелиев, който до скоро беше управител на парка. Управлението на самия Бизнес парк поема „Алфа Девелопмънтс“, а негов управител става управителят на дружеството Елица Панайотова. Освен тази сделка, “Алфа Девелопмънтс” движи редица проекти в София, Варна и други градове. Интересът на Иво в сферата на недвижимите имоти не започва от днес. Още през 2003 г, разследване на в. Монитор, доказва летящият старт с който Иво Прокопиев влиза в търговията с имоти. Тогава името му се свързва с “Имоти мениджмънт”, която само за един ден придобива 18 имота в столицата, показва анализ на в.Монитор. Всички имоти били ипотекирани срещу дълг и са получени чрез изкупуване на дълга от банката. При подобни сделки цените на имота са в пъти по-ниски от пазарните. Дружеството придобива и голяма търговска сграда на Сан Стефано 7. Фирмата е 100% собственост на кипърска офшорка, но справка в търговския регистър показва пряката връска с Филип Харманджиев и Иво Прокопиев. Следват още десетина мащабни сделки в столицата и няколко по-незначителни. Третото голямо направление на холдинга е завод “Каолин”. ”АФХ” управлява дяловите участия във всички тези направления. Мениджмънтът на всяка от тези 3 основни групи дейности е независим една от друга. Всяка една от тях е лидер на пазара, твърди Прокопиев. Булброкерс е най-големият бизнес в областта на инвестиционното банкиране, Алфа Девелопмънс, е най-големият оператор на недвижими имоти, а предприятието за индустриялни материали “Каолин” е най-големият производител за съответните сектори. Придобиването на “Каолин” за Иво Прокопиев е била чисто опортюнистична възможност за инвестиция. Има ли връзка фактът, че вие сте от Разград? Не, просто имат връзка... контактите. То (Каолин) беше приватизирано от РМД, в което ние инвестирахме. – обяснява Иво. През 2001 г. възниква скандал относно сделката с Каолин. Започва дело в Разград. Сред шестимата обвинени за престъпления по служба, свързани с приватизацията на завода са Иво и Александър Прокопиеви. До 2003 г обвинението в лицето на прокурорката Елена Хаджидимитрова настоява 6-та обвиняеми да бъдат наказани със затвор от 3 до 10 г. Юни 2002 г. избухва нов медиен скандал, когато Прокопиев заявява, че ще съди Дарик радио, задето са обявили, че международният му паспорт е отнет при опит да замине за Лондон. Издателят иска да съди още БНТ и в. Стандарт, които са цитирали Дарик. По-късно се разбира, че паспортът му наистина е отнет, но при пристигането му от Милано на 16 юни 2002 г, пише в. 24 часа 2002 г. На разпит е извикан и синият депутат Никола Николов. Той заявява пред прокурорката “Това са въпроси абсолютно незначителни. Аз мисля, че с начина, по който бях призован, се цели това, което се случва – някаква сензация, а не търсене на истината. “ А по-късно добавя “Трагично е ако ме викате за това, че някакъв вестник и главният му редактор били приятели на председателя на икономическата комисия” и т.н. След 2 години, обвинението обявява, че подсъдимите трябва да получат минимални присъди, ако въобще бъдат признати за виновни тъй като са “енергични и способни млади хора, които развиват дружеството” (в. Монитор цитира Е.Хаджидимитрова). Делото приключва благополучно за Иво Прокопиев, но петното остава още дълги години да загрозява биографията на издателя до окончателната му забрава в публичното пространство. Според него всички нападения, които са последвали са безпочвени. За това може да се съди и по успешното развитие на предприятието, от както е под управлението на АФХ. “По време на първата им инвестиция в Каолин оборота му е 18 мил лв. “За 2007, оборотът ще бъде примерно 118 милиона. Това, ако не е успех?...”, посочва той. Иво Прокопиев казва, че сега най-интересни и динамични за него са финансите. Това, което му доставя най-голямо удоволствие е изграждането на концепцията. Булброкърс е лидер в областта на придобиванията, което е сравнително нова категория в сферата на финансовото консултиране за България. Клиентите му се доверяват заради успешната история и добра репутация на Булброкърс. “За това се изисква много сериозен капацитет. Не става просто с желание... Трябва много хора да са го правили дълго време”, обяснява Иво. Успешното си развитие в бизнеса обяснява с два основни фактора. От една страна е способността му да наблюдава как се развива по принцип една нормална държава в пазарна икономика и демокрация. Това дава перспективата накъде ще тръгнем утре. “Като знаеш как работят тези механизми навън се ориентираш какво ще последва в България. От скоро ИП проявява открит интерес в сферата на ИТ секторът и телекомуникациите. Това може да се съди главно по 2 сделки: изкупуването на 50% дял от акциите на “Спектър Нет”. Сделката е за 9,4 мил.лв. Втората сделка е изкупуването на “IDG България” от "Икономедиа" АД през 2006 г. Иво Прокопиев вижда основната си роля в бизнеса, като генератор на идеи и стратегия. След като в.”Капитал” се налага на пазара, съдружниците инвестират и в ежедневник, в. Дневник. Малко след като стартира нулевият му брой, следва голям скандал срещу новосформирания кръг “Капитал”. В дъното му е приватизацията на предприятието “Каолин”. Според Иво, повод за последвалите проблеми, е една статия, излязла във в. Дневник. Статията е за брата на тогавашния главен прокурор Н. Филчев. “Буквално след 2 дни започнаха масирани проверки по всички фронтове. Включително проверки на деца. Проверяваха дори сина ми, който тогава беше на 8 месеца, за данъци. Мисля че имахме тогава в групата общо 27 данъчни проверки. Иво твърди, че тази статия е поводът за последвалото дело за Каолин. “Това беше институционален натиск от хората около Филчев. Целта беше да ни сплашат”. Той няма обяснение как въпросната статия се е появила в Дневник. Според него е попаднала напълно случайно. “Някак си е намерила пътя си към вестника и излиза в нулевия му брой”, казва той. Скандалът допълнително се раздухва от конкурентни медии. Прокуратурата вкарва казуса в съда и започват делата “Минахме през деветте кръга на ада, докато спечелихме делото на Върховен касационен съд. Това е историята.” При проверката , за първи път на светло изкача мащабната икономическа структура, която се крие зад т.нар. “кръг Капитал”. “Ние сме една група от фирми и хора, които работим заедно вече почти 10 години.”, казва Прокопиев пред в.”24часа”, 2001 г. Днес, според издателя, наименованието “кръгът Капитал” е била медийната рефлексия, на цялата тази атака. Много хора намират отлична възможност да си отмъстят. “Ако има някакъв кръг, то той е по-скоро успешен.”, допълва Иво. В. Дневник се налага бавно на пазара. Читателят не възприема новаторската форма и размер на ежедневника, затова издателите му са принудени да я променят. “След намаляването на формата на вестника тиражът се вдигна с 30%”, коментира Иво. Явно българският читател все още не е готов за подобни новости. Концепцията на вестника еволюира няколко пъти до днешния си вид. “Обикновено се смята че един вестник се налага на пазара за 10 години. “Дневник” успя за шест. Не е бързо, но не е и бавно.”, коментира Прокопиев. За активната гражданска и бизнес позиция В различни периоди от времето, Иво Прокопиев е участвал в редица организации, обществени и държавни институции. Сред тях основните са: эаместник-председател на Управителния съвет на Съюза на работодателите в България; заместник-председател на Съюза на издателите в България; член на Управителния съвет на БИБА; член на Икономическия съвет при президента Петър Стоянов; член на Международния консултативен съвет на Уникредит Груп-Италия; председател на Надзорния съвет на НОИ; председател на КРИБ и други. Всичко това, мен лично, много ме впечатли. Малцина могат да бъдат избрани да имат толкова широко международно и национално представителство. Най-интересно ми бе началото. Как на 26 г ви избраха за член на Икономическия съвет на президента П. Стоянов? – попитах го аз. Ама аз бях много ангажиран от властта. Тя се смени реално за една нощ. Тогава нямаше голяма подготовка... В Съвета реално попаднах поради голямото ангажиране, което аз и вестникът имахме покрай въвеждането на Валутния борд. И все пак на 26 години съветник на президента... Тези хора реално са неговият имидж... – учудвам се аз. Ама то това е гражданска организация! – обяснява ми Иво Прокопиев - Президентът кани хора, които да го съветват. Мисля, че и сега трябва да има такъв съвет. Специално в ония години всичко беше много компресирано, – допълва той. – Не е толкова странно, че съм попаднал там. Като дойде правителството на Ив. Костов пак ме каниха. Имаше сбирки на Боровец.Там също са ме канили. Като независим човек да говоря за финанси, за икономиката... Да си на подходящото място в правилното време Личния си успех, Иво обяснява с това, че е представител на първото не обременено поколение в България. Казва, че е бил в правилното време на подходящото място. Има качества да работи с хора, да мотивира големи групи. За успехът му е важно и доверието на местни и особено чужди партньори. Големите сделки се правят с голямо доверие. А то е базирано на репутация и успешна история. Казва, че слабите му страни вървят със силните. Организираността със сигурност не му е силна страна. Иво е от хората, които се губят в детайлите. Предпочита да види едрата картина. Експерти казват, че за успеха на бизнеса често са важни хората. Иво споделя, че подбира служителите си по таланта, готовността им да работят усърдно и да взимат самостоятелни решения. Той съзнава, че при мащаба, който е постигнал в бизнеса си, единственият начин да се върви напред, е чрез делегиране на повече права. Именно затова правилният подбор на хората е ключов. Ключът в управлението според Иво, е да подбереш правилния човек, да го мотивираш и да му делегираш съответните права. Най-добрият мотивационен пакет според него, е комбинацията от личното отношение към човека и материалното му изражение. “За съжаление обаче отношението изисква голяма лична ангажираност”, споделя той. “Не става само с декларация. Това е висшият пилотаж в управлението на хората, защото те не могат да разберат, че ти нямаш време...”. Казва го с известна доза съжаление. Не са малко онези негови служители, които никога не са имали шанса да разговарят с човека, за чиито пари работят. Разбира се, броя само онези, които заемат водещи позиции в отделните му медии и фирми.

Едва ли в бизнеса има нещо по-опасно от служител, останал с впечатлението, че е пренебрегван. Разпадът на големите империи не рядко започва от тук. Какво става с мечтите, когато ги постигнеш? Днес Иво Прокопиев не говори за мечти. Пожеланията му са ограничени в сферата на повече свободно време и по-малко стрес. Всички дейности, с които се е захванал, както и рискът, който ги съпътства, водят до изключителен стрес. “Ужасно, просто съм постоянно болен напоследък.“ Иво все още няма успешна формула как да се бори с него. “В това съм безсилен”, споделя още той. Едно време успявал да ходи на риба, но от години не е намирал време и за това. Къде ходиш за риба? Никъде не съм ходил... А ходих веднъж за пъстърва. На Априлци. Хванах 12. Това е за тази година... Попитах го дали си струва огромният стрес, който го задушава. “Няма пълно щастие в нито една житейска ситуация”, ми отговори той. Винаги губиш едно, а печелиш друго. В неговият случай, той печели от успешния си бизнес, но не може да бъде достатъчно със семейството си. Иво има 3 деца - на 7 г, на 4 г и на 2 г. Няколко пъти му се е случвало да участва в къпането им. “Но... малко пъти”, уточнява той. За храненето обаче няма проблем да се включва, защото вече всичко ядат. “Гледам вечер да се прибирам поне за по 1 час да ги видя. Не, не всяка вечер успявам. Няма какво да се лъжем.”. Усмихва се. Приятно му е да говори за децата си. Казва също, че въпреки заетостта си, успява да види живота, но преди е бил по-близо да него. Работата в медиите са му позволявали да усеща новото и различното. “Вече не общувам с носителите на най-авангардните идеи... Което е жалко, защото те не са в бизнеса”. Иво казва, че балансът в живота е изключително важен. Да се редува стрес със спокойствие. Гледа поне 2-3 пъти в годината да се отдръпне от бизнеса и да почине за една, две седмици. Така може да погледне нещата отстрани. Предпочита да ходи предимно в Гърция и на Априлци, където има къща. Тук отново ми казва, че не иска да говорим за лични работи и аз повече нищо не го питам... Зодия Рак е. Не знае нищо за тази зодия, но му харесва. Харесва и другите хора, които са зодия рак. Бъдещето е винаги светло В бъдеще Иво Прокопиев мисли да инвестира още в областта на недвижимите имоти, финансовите услуги и в общата консолидация на многобройните си дейности. “На този етап сме достатъчно големи”, признава той. Изглежда, не е от хората, които не могат да оценят постигнатото. След 10 г се вижда “по в страни от оперативната дейност, но не пенсионер, разбира се”. Иска да се занимава с по-творческата страна на бизнеса. Казва, че на този етап усеща, че се разкъсва между всички дейности, с които се е захванал. “Проблемът е в дините...”, признава той. Крайната му цел е “да усъвършенства движението напред. Защото няма цел... В този смисъл нямам цел. Изпитвам удоволствието да правя нещата по-добре, по-големи... По-изгодни... В смисъл... в по-голям мащаб.” Иво Прокопиев планира да се развива и в чисто геометричен аспект. Тези дни той ще напусне невзрачната къща, културен паметник на „Ив. Вазов” N 30. Мести се в нов, светъл и просторен офис с по-лъскава фасада. Предпочита да не казваме адреса. Уличка “Иван Вазов”, ще остане само за именития поет. Анатомия на партньорството Приятелството между Иво Прокопиев и Филип Харманджиев възниква още в Икономическия институт. После заедно си търсят работа за джобни пари, когато ги взимат във в.” Пари”. Партньорството им започва в новосформираната от тях вестникарската група. И така до ден днешен. Сега Харманджиев има и отделен бизнес, освен общия вестникарския. Той инвестира във винарския бизнес. Филип е един от собствениците на “Дамяница” АД. Иво твърди, че е по-общителният от двамата. Служители от вестникарската група разказват, че виждат г-н Прокопиев много рядко. На коледното парти на” Капитал” и „Дневник” за 2006 г, много от тях са се надявали да го видят на живо, но по данни на служители, останалите до 1- 2 ч, той така и не се появил. “Всъщност бях на партито през цялото време, от 10 до 3 часа, но понеже бях с дънки и тишърт, може би хората, които са казали това не са ме разпознали... Смешно е, че вече не ме забелязват”, казва той. Филип Харманджиев често е забелязван в заведението пред офиса да стои на единствената му масичка на уличката и да си пише на лап-топа. Неговата откритост и достъпност, често е впечатлявала служителите на групата. Харманджиев може да бъде видян също на панаири на виното, където любезно разлива бутилки от асортимента на “ Дамяница”АД на познати и непознати. “По отношение на външни хора, Филип е малко по-затворен”, казва Иво. Днес от партньорството им с Ройтерс са останали само добрите комшийски отношения. По думите на Иво, последните 5 години те са в световна криза. “Тук офисът го сведоха практически до един човек.” каре Казусът на независимостта След като изяснихме всички сфери, в които Прокопиев има участие, ми стана много любопитно как успява да постига пълна независимост между тях. Експерти твърдят, че професионализмът осигурява 50% от успеха в консултантския бизнес. Останалите 50% са контактите. Клиентите търсят сигурни канали за “диалог” с властта, клиенти, достъп до финанси при добри условия, купувачи и т.н. Добър начин за осигуряване на всичко това, са бизнес организациите. Незапознати ще кажат, че в дъното на успеха на Иво се крие именно активното му участие и председателство на какви ли не граждански, обществени, социални, бизнес организации и институции. От 2006 г, Иво Прокопиев е избран за председател на КРИБ. Самият той предполага, че това се дължи на историческата му ангажираност към процеса. Според него съществен фактор е изиграл и профилът на бизнеса му, който е както български, така и чужд. “В много от фирмите имаме съдружия... Във вестниците, в недвижимите имоти. А и профилът на дейността ни покрива голяма част от икономическата активност. Имаме индустрия, финанси, медии, имоти”. Иво казва, че участието му в тази организация е по-скоро ангажимент, отколкото предимство. Твърди, че контактите си ги има така или иначе. “ Членовете на КРИБ, трябваше да избират между нас двамата. Аз предложих той да стане новият председател”, споделя Саша Безуханова, шеф на “HP България”. Тя обясни, че чрез тази организация, бизнесът ще се представя в ЕС. Не върви нейният председател да е управител на американска компания. “Иво е българският предприемач.”, уточнява тя. Личният му мотив да се ангажира е да участва в благоприятното развитие на държавата. От това той има косвен интерес. Казва, че е постигнал пълна независимост между собственият си бизнес и организациите в които членува. Постигнал го е, защото има принципи. Горе-долу така стои и въпросът с пълната независимост между медиите, които издава и бизнесът му. Опитах се да разбера как точно го е постигнал. Той твърди, че вече напълно се е отделил от оперативната дейност на медиите. А това водело до независимост между медиите и разностранните му бизнес интереси. Истината е, че през годините е бил не веднъж атакуван публично по тази линия. Предимно от конкурентни на неговите медии издания. ... След това бяхме само издатели и направихме така, че управлението на вестниците да бъде изцяло и независимо от нас. – обяснява Прокопиев 2001 г пред вероятен не добронамерен репортер от в. “24 часа”. Но главен редактор на „Капитал” е приятелят ви и съдружник Петко Шишков, съпругата, на когото ви е съдружник в “Каолин”? А вашата съпруга не е ли зам. главен редактор на “Дневник”? – пита недоумяващо репортерът от “24 Часа”. ... А как да обясня на съпругата ми защо не бива да работи на оперативна журналистическа практика? Тя е един добър журналист още от 1993 г. Из диалог между репортер от в. 24 часа и Иво Прокопиев, публикуван на 10 март 2001 г. Днес нещата са малко по-различни. Жената на Иво, Галя Прокопиева, е главен редактор на в. „Капитал”. “Или го правиш, или не го правиш, казва Иво. Няма средно положение.” Днес много хора свързват думата “Прокопса” с негативно действие. В българският език, обаче тя има разностранно значение. Ето какво открих аз: Прокопсвам - успявам, сполучвам, преуспявам, нагаждам се, напредвам, вървя напред, процъфтявам, просперирам, прогресирам, имам успех, върви ми и т.н. Веднъж размишлявах над въпроса дали хората с интересни имена успяват заради имената си, или имената им стават интересни, заради самите тях. Ако сред читателите все още е останала някаква неяснота относно развитието и успеха на Иво Прокопиев, за тях оставям обяснението с имената.