Червено злато

Червено злато, 2015
Червено злато, 2015
Червено злато
Червено злато
Невинните жертви на търговията със заразена кръвна плазма, са вече повече от 2 300 000. Много от тях са още деца. Жертвите са от Канада, Америка, Франция, Англия, Германия, Румъния, Австрия, Италия, Япония, Русия, Китай, Индия, Африка, Иран, Ирак… За толкова са събрани доказателства.

Другите са изтрити от историята. Кошмарът продължава 30 години. А печалбата на търговците на „червено злато” е повече от 20 000 000 долара. Повече от десет милиарда са обезщетенията, изплатени на жертвите от корпорации и правителства. Пари от джоба на данъкоплатци по цял свят. Повече от 500 невинни човешки същества са заловени и несправедливо обвинени за мащабни смъртоносни епидемии с Вирусът на СПИН и Хепатит. Никой не знае колко точно от тях са хвърлени в мрачни подземия. Колко са затворени в животински клетки. Изтрити от лицето на земята. Безпаметно изтезавани с ток, бой, изнасилване, кучета, чупене на крайници, изгаряне, психически тормоз, недохранване, задушаване… Авторката Людмила Филипова използва динамичната структура на романа, за да покаже глобалността и сложността на проблема. Тя обвързва и преплита няколко, на пръв поглед несвързани сюжетни линии, които постепенно разкриват връзката си. Накрая парчетата от пъзела пасват перфектно.

Повече за новото преработено издание на романа (2015 г.) можете да откриете тук.

Сюжетни линии

Корина е проститутка. Живее в Хараре. Има син на име Бакари. Той е от бял мъж, на име Хард Едисън, който никога не е виждал детето си. Понякога тя лъже Бакари, че баща му изпраща пари. Но те са от клиенти. За да проституира, Корина трябва да докаже на чужденците, че е „чиста”. Донорската карта е перфектното доказателство, макар да е издадена преди години. Всеки месец тя дарява по 500 мл кръв, за да я запази. Не знае, че от година носи вируса на СПИН. Тя е само 1 от хилядите дарители на кръв, чийто живот зависи от пластмасовата кръводарителската карта. Винсент Винегард е бивш служител на Австрийската компания „Абловия”, обработила и продала хиляди литри заразена кръв по цял свят. Тежестта на съвестта, го принуждава да се срещне с разследващ журналист. Решил е да каже всичко в детайли за схемите и каналите, чрез които се пренася и продава червеното злато – така търговците наричат червената течност. Той разказва как тя стига до Европа и Америка, по тайни канали. Там се обработва в медикаменти и се продава по целия свят. За да се намали разходът, кръвта често не се тества. Персонажите и информацията е базирана на авторско разследване за големия скандал в Австрия, от края на 90те, когато властите откриват канал за нелегална търговия с кръв.

Ева, Даря, Надежда, Варя, Жана и Аамир, са само 6 от изкупителни жертви на търговията със заразена кръв. Преди да бъдат избрани и заловени от либийските секретни служби, те са имали нормален живот, мечти, семейства. Те са лекували хора. Те са спасявали детски животи. Напуснали са домовете си, за да отидат в Либия, където ще работят, за да хранят семействата си. Те са само няколко от стотиците, чийто живот е унищожен.

Планът е безгрешен. Те ще понесат гнева на либийския народ за хилядите болни от СПИН в Либия. Болестта там се развива от началото на 90-те. Причините са много, но една от тях е внесената заразена със СПИН кръв от Кайро. Стоката е австрийска. Здравните служители на Бенгази са вярвали, че закупуват скъпа западна стока.

През 1996г. британска компания, заплашена от сериозни финансови загуби, наема детектив, който да докаже измамите на нелоялните и конкуренти. Пракаш Рахмапури не случайно е избран. Индийският му произход ще вдъхне допълнителен мотив и амбиция в разследването му.

Английският дипломат Харт Едисон, макар и несъзнателно става част от една от най-големите сделки с нелегално търгуваната кръв. Въвлича го негов стар приятел – австриецът Волфганг.

Романът Червено злато се придържа изключително към сложно преплетените реални събития. От там е продиктуван и неговият неочакван край. Свикнали сме в художествената литература всичко да намира своето решение, макар и трагично. В реалния живот обаче не винаги е така. Все още на нито един от търговците на „червено злато” не е потърсена съдебна отговорност. Жертвите на черния бизнес със заразени кръвни продукти продължават да страдат в адска агония и да измират по целия свят.