Мнения

Мненията са оставени анонимни, поради техния личен характер, но при нужда всяко може да бъде потвърдено с дата, име и адрес.

Здравейте Людмила, прочетох книгата ви “Анатомия на Илюзиите”. Възхищавам се на силата на духа ви! За мен сте пример за младите момичета в България.
Поздрави!
Даниела

Силвия:
"Мастиленият лабиринт" е първата ваша книга ,която прочитам и със сигурност няма да бъде последната.За първи път се вълнувам толкова от история,най-вече от нашата и имам желание да посещавам музеи,нещо което до сега не ми се беше случвало.Задавам си въпроси,свързани с Орфей и Долния свят,както и с Пратениците,които все още не сме разпознали...
Дано всичко това не звучи смешно, но приемам написаното не за фантазия,а като нещо реално,което ние хората от днешно време още не можем да проумеем.
Благодаря Ви за написаната книга и до нови срещи !

Елицa:
Здравейте!
Снощи приключих с четенето на “Аномалия”. Невероятна книга - много ми хареса. С нетърпение ще прочета и другите Ви романи. Благодаря!

„The Parchment Maze” is quite unique – an  archival thriller, a mystery fantasy, and an historical riddle gamebook.
Vera is a young archaeologist who discovers the existence of a secret society, that has been hidden from the rest of the world for six thousand years.
Fiction and science combine in an intriguing novel based on real archaeological discoveries and actual icons, a daring combination of Dan Brown and Umberto Eco. Could the legend of Orpheus and his descent into the Underworld be more than just mythology?
There is supernatural love, there are secrets; there is murder, there is history; from Berlin to Moscow, From Rome to Burma, Filipova’s novel is sure to intrigue."
Colin Falconer, author of 20 novels, translated into 17 languages over the last 25 years

ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ ПОНЕ МАЛКО, КАТО ЖУЛ ВЕРН с „Мастиленият лабиринт”?
http://www.blitz.bg/news/article/149988
Мюсюлманска секта държала деца под земята
Много от малчуганите не били виждали слънцето
Четирима членове на мюсюлманска секта в руския регион Татарстан бяха задържани и обвинени за жестоко отношение към деца. Религиозните фанатици държали невръстните малчугани в дълбоко подземие, без да им позволяват да излизат “на бял свят”. Много от децата не били виждали слънцето, съобщава “Новости”.
Лидерът на сектата Фаузрахман Сатаров, който се определя за мюсюлмански пророк, е обвинен в тирания. Срещу членовете на сектата е заведено дело. Те са обвинени в нечовешко отношение към собствените си деца.
Полицията е открила 27 деца и 38 възрастни да живеят в катакомби-клетки, вкопани 8 нива под къщата на лидера на сектата. 13 от децата нямали и 6 години. Всички те били откарани незабавно в болница, за да им бъдат направени пълни изследвания.
Следователите са установили, че условията са били много тежки – нямало вентилация и канализация. На квадратен метър площ “живеели” по трима души. На сектантите им било забранено да излизат на улицата, да общуват с други хора и да получават лекарска помощ.
Сектата е разкрита в предградие в Казан по време на разследване на атаки на мюсюлмани в Татарстан. “Храмът” на сектата били в имота на духовния им водач. Предстои да се изясни как в продължение на десет години е било допуснат подобен ненаказан произвол.

"Искам да изкажа възхищението си от начина, по който са написани книгите ви. Има нещо в стила, което винаги успява да докосне душата ми и да ме накара, да се замисля за собственият си живот и поведение. Изчел съм десетки книги, защото това е страст за мен и спокойно мога да кажа, че сте в топ 3 на любимите ми автори.
Книгите ви едновременно ми доставят удоволствие и ме карат да мисля как мога да направя хората, които обичам по-щастливи, за което ви благодаря.
Пожелавам ви много здраве и непресъхваща муза, за да създадете още много произведения."
С уважение,
Борис Таблов

КАЗВАТ, ЧЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ ПИШАТ ЧЕРНОВАТА НА ИСТОРИЯТА, А АЗ ВИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ЧРЕЗ КНИГАТА ВИ "АНАТОМИЯ НА ИЛЮЗИИТЕ" МОГА ДА НАУЧА ИСТИНАТА ЗА ИСТОРИЯТА И СЪМ УБЕДЕНА, ЧЕ ВСЕКИ МОЖЕ ДА ОТКРИЕ ЧАСТИЦА ОТ СЕБЕ СИ В РОМАНА.
ЖЕЛАЯ ВИ ЗДРАВЕ И УСПЕХИ!
КАЛИНА ЯНЧЕВА

Petar Hristov В момента, чета "Аномалия". Посланието, което книгата носи е революционно и се надявам все повече хора да се събудят и отворят очите си за Новия Свят, а не за Новия Световен Ред. Това, което правите е достойно за Нобелова награда за мир. Сърдечно ви изпращам заряд позитивизъм за да продължите да творите. Единствената българка, която правеше нещо подобно е само покойната Людмила Живкова. Вие рушите оковите на "затвора на ума", няма по благородна кауза от тази.

Привет от Бургас, Току що приключих с последната Ви книга и въпреки, че след прочита й вероятно все по-малко ще сърфирам из мрежата, ще се възползвам от това пространство възможно най-кратко. Поздравления, отново сте намерили брънката на днешния многообразен световъртеж и злободневие, което ни променя скоростно и ни потапя в свят, в който се загубваме много по-лесно отколкото се просвещаваме. Четох с удоволствие и се радвам, че всяка следваща Ваша книга ми дава усещането за нещо ново и по-добро. Гордея се с това, че чета български автор. Вие сте едно чудо и дано Господ бъде с Вас и Ви дава сили, мъдрост и късмет да продължите напред. Живка Гергова

Марияна Николова
Изключително съм горда, че в България има талант като Вас. Удоволствие е човек да чете написаното в книгите Ви. Спокойно мога да Ви наредя до най-имените български класици

Стефка Преждарова, Библиотечно информационна дейност
„Аномалия” е страхотна, великолепна история! Сутринта щях да си изпусна спирката за работата :) С всяка следваща ваша книга ставате все по-добра! Просто нямам търпение да се прибера вкъщи и да продължа да чета :) Мое лично мнение е, че трябва да бъде издадена и в чужбина - убедена съм, че ще се задържи във Топ 10 на най-четените книги :) Досега не съм грешала в прогнозите си :)

Maria Musorlieva 06 юли в 16:41
Скъпа Людмила, "Аномалия" стана вдъхновение за мен.Уникално е, че вътре е всичко, което през последните две години вълнува мисълта ми...пчелите, мравките, наредените "глави"в компютърните зали....За мен, тъй като съм изчела всички Ваши книги...тази като стил, като достижение е наистина уникална и е истински връх на творчеството Ви! Уникално! Благодаря Ви!А новата снимка на профила Ви е убийствена :)!
За първи път от много години виждам и толкова страстно и нестандартно вплитане на Любовта в романа...наистина бях се отчаяла, че на фона на тези технологии и тази електронизация топлината,разбирането, страстта поизчезват, скриват се, губят се...А ето че те изникват във Вашия роман като зелени тревички между черните кутии, за да станат избуял, страстен взрив на една прекрасна Любов, която наистина помита всичко....в края на краищата ние, Бог, Богът в нас сме Любов! Ако тайно споделим помежду си, че И ни е писнало , явно, от недостатъчно / да не кажем липсващите, направо/ силни и топли мъже наоколо , които да отговарят на всичките ни заслужени и високи претенции за чувственост, сила, пари, великодушие, образованост,власт над нещата....най-накрая един герой "Айн" да запълни тази празнота, защото, нека си признаем, че мечтите ни като силни и реализирали се жени вече не могат да бъдат удовлетворени от блудкажите на мъжките персонажи от филмите...да не говорим за реалността...

Ангела Иванова
Здравейте!
Преди повече от година Ви писах в абв относно Мастиленият лабиринт и Антихтонът на Данте. Преди малко приключих прочита на Аномалия и отново съм очарована.
Когато Ви писах миналата година се занимавах с Културология и историите представляваха изключителен интерес за мен, а и начинът, по който ни ги представяте е уникален. По стечение на обстоятелствата към днешна дата вече се занимавам с Психология и Аномалия отново се вписа в интересите ми, а именно с идеята за "мислете добро", за това, че всяка наша мисъл се превръща в реалност.
Идеята на романа е велика, благодаря Ви, че ни карате да се замислим върху това, че преди всичко сме хора...и че е хубаво да се виждаме очи в очи. И макар да не може да се промени всичко изведнъж генерално, то поне за времето, в което сме потънали в историята можем да се замислим...ей така, за елементарните и красиви неща от живота.
Благодаря за прекрасното време, което ми подарихте!
Поздрави,
Ангела :)

Очарован съм от книгата и от идеите и хипотезите, които изграждате в нея. Стилът и сюжетът на книгата са завладяващи. Дано и археолозите я прочетат и да им послужи като насока за нови търсения и открития за тайственото ни минало. Пожелавам Ви все така удивително да творите и да ни радвате с нови книги.
Вихрен Манджаров

Здравейте, Людмила! Пиша по повод вчерашната публикация във в. Труд за приликите на вашия роман и този на някаква авторка,за която не бях и чувала. Много преди да прочета тази статия исках да споделя с вас, че в България трудно се приемат талантливите и способни хора, особено като са млади, красива, а отгоре на това и умни. Предчувствах,че ще има нещо такова. Аз не се съмнявам,че вие изобщо може да плагиатствате. А и както там пише вашият роман е излязъл само два месеца след нейния. За вашата книга сте положили толкова труд, давате много достоверни факти и примери, за които личи,че сте се подготвяли много време. А и тези факти ги има и в други книги на различни професори,/след като запалихте интереса ми открих/,за орфизма,за писмото и т.н. А и сайта,който направихте беше върха на всичко,защото не съм чувала все още за такъв. Това е толкова информация ,която е събирана дълго време и за историите, които пресъздавате се иска много любов и талант. Но преди всичко тук те направиха реклама на другата авторка,а и искаха според мен да "оплюят" вас по някакъв начин,защото вашият роман е сензация. Все пак аз наистина ще купя и нейната книга и тогава ще ви изкажа мнението си, за да бъда по-обективна. Но не е важна толкова темата, колкото начинът по който е написана.

И въпреки всичко аз се възхищавам, че засягате такива теми от нашата,които много дълбоко трябва да заинтригуват всеки човек на земята. Мелек Изет

 Здравейте, Людмила! Току-що приключих прочита на Мастиленият лабиринт. Вие  сте просто невероятна! Няма такъв български автор, който да пише толкова увлекателно. С нетърпение очаквах поредната ви книгa, но тази надхвърли всичките ми очаквания. Въпреки,че е на историческа тема тя не ни оставя дори за миг да скучаем. И четирите ви романа са на различни теми. Но вие толкова умело преплитате реалността с художествената измислица,че просто сте уникална! Вашите романи заслужават да станат бестселъри. Вие имате огромен талант и стил, който не се среща при съвременните български автори. Вашите книги са много качествени и ни поднасят много ценни знания под формата на увлекатени и незабравими романи. С нетърпение очаквам следващата ви книга . И ви пожелавам огромни успехи, защото вие ги заслужавате!

Благодаря Ви за книгата,за целия труд и усърдие! Скоро не съм чела нещо така завладяващо като изказ и така близо до мен от  женска гледна точка.Ако можех да напиша книга тя би звучала така.Пожелавам ви здраве и с нетърпение чакам другата Ви книга! borqnа

"Zdravei Liudmila, sedem dushi sa procheli moia ekzemplyar na "Stakleni sadbi". Vsichki sa vav vaztorg! A edna ot mladite mi kolejki te sravnyava s Dan Braun, no az smiatam, che si nepovtorima!  Tova e kniga, koyato zaslujava da bade filmirana."
Dekemvri 2008

Позволете ми  да изкажа възторга си от книгите Ви. Толкова много истина, трогваща и завладяваща.  Благодаря ви!
Сега на 77г, достигнах до истини, които вие прозряхте. Надявам се, че ще продължавате да защитавате вижданията си в творчеството си и тогава, когато вече няма да ме има.
Берлин 24.10. 2008г.

Здравейте г-жо Филипова,
прочетох книгата ви "Анатомия на илиюзиите". Тази книга е една перла достойна за всяка лична библиотека. Аз не съм компетентен критик, който би анализирал професионално текста, или вещо лице отсяващо коректността на данните. Този роман събуди в мен чумава, за които покорно ви благодаря.
Описаното време на 90те години резонира в моята душа така силно, защото това е времето оставило решаващ белег в мен. Юношеството, в което като с борческа бухалка бяха разбити морала и очакванията на едно дете - изкривена, неморална нереална, мутирала обстановка, която ни караше да сме като пияни. Въпреки тази зверска обстановка за мен се роди една голяма и красива любов, защото млад човек винаги обича. Дори по време на грозна война има красиви чувства, които биват усилени от грозната. Това намерих в книгата ви.
Госпожо, аз сьм ви задължен.


Прекрасна книга, промени ми светогледа за много неща, прочетох и другите две и мисля, че авторката се справя прекрасно. Много е приятно да четеш български автор и да откриваш толкова реални и познати елементи. Браво, все така!


Романите на Людмила Филипова са сериозни произведения, за чиято поява се изисква много време, много труд и не по-малко талант. Когато в ръцете ми попадна книгата й „Стъклени съдби”, най-напред привлече вниманието ми заглавието. По-интересно и по-точно едва ли може да се измисли/…/ Проследяването на необичайната съдба на трите близнаци, родени от три различни майки ме смутиха сериозно и предизвикаха у мен много въпроси и мисли. /… / Детето е велико щастие, дошло на земята, за да озари твоя свят и ти трябва да го дариш с човечност, обич, всеотдайност и топлина. Всичко това прави изключително значими проблемите, поставени в книгата от авторката. В края й стрият грък отговаря: „Нямаме право да решаваме вместо природата. Само тя може да контролира баланса на планетата.”/…/ Искам да пожелая на Людмила Филипова здраве и сили, за да създаде още много интересни и значими литературни произведения, в което дълбоко вярвам.”
Учителка по литература


Дълбоко съм впечатлена от двата Ви романа. След като прочетох "Червено злато" през лятото на 2007, не намерих друга българска книга, която да ме заинтригува и увлече. Искам да попитам дали работите върху друг роман? Благодаря Ви за незабравимите чувства и мисли, които породиха у мен първите Ви книги. Надявам се да продължите да пишете.

ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТА "ЧЕРВЕНО ЗЛАТО" НА ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА И АКО И ДА Е ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ИСТИНАТА ПРОСТО "КРЕЩИ" ОТ ВСЕКИ РЕД-ГОЛЕМИТЕ СИЛИ И ПАРИТЕ ВОГЛАВЕ С ЕВРЕИТЕ СА В ОСНОВАТА НА ВСИЧКО И ВСИЧКИ ГО ЗНАЯТ, ЖАЛКО ЗА МОМИЧЕТАТА НИ!

обичам да чета, понякога и препрочитам но за да го правя трябва да ми се струва че мога да усетя още нещо от автора, анатомия на илюзиите е роман в който колкото и пъти да го чета усещам нещо ново! Людмила Филипова е невероятна!



Aнатомия на Илюзиите е просто невероятна! Научих за книгата от едно бълг.списание и реших да си я купя. Когато започнах да я чета мислех че ще е просто поредната прочетена книга, без да ме завладее особено, но... Нямам думи, книгата е просто уникална, може просто на мен да ми е въздействала така,незнам, но... аз просто я изживях! Благодаря на авторката! Пожелавам й много бъдещи успехи!


Поздравявам ви за "Стъклени съдби". Гениална е!
Докато четях се възхищавах за тънкия начин, по който сте подредила всичко.
Много неща ме накара да обмисля на ново по отношение на личния ми живот.
Здраве и късмет ти пожелавам и очаквам следващият ви шедьовър!


Здравейте Людмила,
Не съм мислила и разсъждавала  много дълго дали да Ви пиша или не - просто искам да го направя – не знам защо. Може би защото това измислено от умни и можещи хора, интернет пространство ни дава възможност да водим комуникация с хора, до които желаем да се доближим - поне виртуално; може би защото това е начин да ви изразя мнението си за това, което прочетох и нещо, което до сега не съм правила - да си призная пред непознат човек вътрешните терзания.
Вашата книга е от тези, които карат хората да се замислят над собствения си живот- дали живеят пълноценно и дали не изпускат настоящето, мислейки за бъдещето. Това е което аз си задавах като въпроси докато четях Анатомия на Илюзиите. Книгата Ви е въздействаща - това е може би най-важното за една книга. Аз лично много рядко намирам такива – не знам дали причината е в мен, но вземам книга на някой голям класик с идеята да науча нещо ценно от този велик човек и в крайна сметка не намирам нищо стойностно в нея. Може и да греша, може действителността да е преобразила нравите ни и хора като мен да не могат да оценят мислите на "големите". Това, което намирам във Вашите мисли го откривам и в себе си, вероятно не само аз, но и много други хора сте накарали с книгата си да се замислят над настоящето. Аз лично Ви обещавам на Вас и пред себе си, че ще се опитам да намаля темпото и да обърна внимание на малките и ценни моменти, които ме карат да се чувствам добре.
Вашата книга ме накара да се замисля над собствените си действия, над изминалите години, за времето на моето детство и за всичко, което съм преживяла и което съм пропуснала да изживея. Благодаря Ви. Много е важно в точният момент да срещнеш подходящите хора и да получиш нужният съвет.
Писанията ми са объркани, но и мислите ми не да по-подредени. Благодаря на случайността.

Zdraveite, Lyudmila!
Sno6ti pro4etoh i poslednata strani4ka ot "Stakleni sadbi". Pozdravqvam Vi sarde4no i Vi blagodarq za porednata prekrasna kniga.
Nikoga predi tova dori ne sam i pomislqla za vazmojnite otricatelni strani na invitro oplojdaneto.
Knigata me nakara da mislq v druga posoka po tozi vupros!
O6te vednuj Vi pozdravqvam i Vi pojelavam mnogo uspehi!


Zdravei Ludmila,
Ne znam kak moje edna kniga ( Anatomiq na iliuziite ) da mi vazdeistva po takav nachin...
Moje bi zashtoto dve godini (1988 i 1989) ot moq jivot sa preminali na Evksinograd i Panoramen pat... moje bi zashtoto bqh blizo do tova dete, koeto izrastva pred ochite mi v knigata... ne znam... :) Trudno moga da ti obqsnq kak se chustvam sled kato q prochetoch...
Na stranica 133 mislq... opisvashe edin period ot svoq jivot, tova moje bi mi vazdeistva nai-silno... nqkak si mi shte da ne e bilo taka....ne e spravedlivo...
Читател от  Варна


Prochetoh "Cherveno zlato" i sam oshte po-silno vazhiten!!! Neverojaten sartseved si!
Читател от Москва

Здравейте, Людмила! Обожавам "Анатомия на илюзиите" и съм щастлива, че в родната ни проза най-сетне се появи ново свежо присъствие!  Veliana

Най-много ме впечатлява сериозността, с която сте се отнесли към писането на книгата. Възхищавам се на професионализма. Въпреки, че темата за Орфей или т.н. „Меандрити” никога преди това не бях срещал, нито за миг не се усъмних във тезите, които са изложени в книгата. Винаги са подпкрепени със сериозни аргументи, които звучат логично, купища снимков материал (както отпечатаните в книгата, така и снимките в mastileniat-labirint.com). За похвала е цялото разследване, което е проведено. Аз съм вярващ хрисиянин, но въпреки това обичам разследвания от такъв характер. Знам, че историята в библията е преувеличена, измислена или взаимствана в една или друга степен, но аз не вярвам в историята, вярвам в личността. Както и някой в книгата казваше - религията не се опира на знанието, а на вярата.

Второто нещо, което много ми хареса е персонажите. Вера е абсолютно пълнокръвен такъв, тя не е нито безстрашна като Лара Крофт, нито всезнаеща като Робърт Лангдън, тя има съмнения, болки, спомени, амбиции. Има качества, които всеки читател ще открие у себе си, дори и егоистичните и намерения да инсценира археологическото откритие на плочката накрая. Често четейки книгата си казвах „лесно се намира таен знак, когато го търсиш” - лицата в пламъцит, формите в облаците и скалните образувания, но няколко реда по-надолу и Вера изпитваше същите съмнения, а в снимковия материал в сайта ясно се вижда, че знаците наистина са там.

И трето – книгата определено гъделичка самочуствието ми. Сигурен съм, че всеки читател ще стане поне малко по-горд, заради това, че тук са открити първите белези на цивилизация по света. И твърде жалко, наистина, че Балканите в настоящето си изостават именно в този културен аспект, правейки невъзможно на останалите народи да повярват, че това е било люлката на цивилизацията.

Книгата е супер. И като сюжет и като истини, които разкрива. С нетърпение чакам продължението „Откраднатия кръг на Данте”.

Поздрави, Даниел Бунарджиев

Pozdravyavam Vi za prekrasnata kniga! Bukvalno stoplihte surceto mi! Vsichki onezi istorii,koito dosega se predavaha ustno ot pokolenie na pokolenie (kakto baba mi  razkazvashe chudni neshta za rodniya mi Balkan) nai-setne imat svoya shans da izpluvat ot zabvenieto.Vinagi sme se pitali s moite priyateli kakvo vuzpira bulgarskite pisateli da suzdadat istoricheski roman, s koito da nakarat naroda ni da se gordee pred sveta. I eto, che tova nai-setne se osushtestvi.I az, kato edin lubitel "trakolog" chesto vuv fantaziyata si sum svurzala nemislimoto v edno(vmesto Madarskiya konnik mi se myarkashe Trakiiskiya Heros),smyataiki,che me vodi edinstveno patriotizma i sum se pitala nima vsichki onezi otkritiya po bulgarskite zemi sa miraj, che sveta ne gi zabelyazva,che Nikolai Ovcarov, Daniela Agre, Georgi Kitov sa samo mestni velichiya...No eto, che se nameri koi da pokaje na vsichki,koito dosega mulchaha, che shte se borim v pravoto si da zayavim,che nie sme Purvite.Che ne v Mesopotamiya,ne krai Nil i ne v Atina se e rodila purvata civilizaciya, a imenno tuk na duhavata Bulgarska zemya. Blagodarya Vi za tova i uspehi! Nakarahte ni da se gordeem!!!

Teodora Nedyalkova

Здравейте Людмила:),
Искрено се възхищавам на това ,което сте успяла да преживеете,пресъздадете и
откриете заради нас,хората,които нямат дарбата,смелостта и решителността да го направят. .....Толкова млада и толкова мъдра.......Пожелавам Ви все така плодотворен и пълноценен живот !
с почит: Нели Кацарова

Здравейте!
Все още съм едва в началото на романа Ви "Мастиленият лабиринт".  Разглеждайки сайта Ви, ми направи впечатление сходството между два символа-единият е върху съд от Градешница, а другият-изписан в голямата кръгла зала на Староселският храм от Четиньова могила.
И двата знака, макар и създадени в различни епохи, изобразяват едно и също нещо/поне според мен/. В това съобщение няма как да прикача файловете. Касае се за редуващите се групи от успоредни черни и сини линии, опасани от червени линии-нарисувани на  фриза над полуколоните в Староселският храм от Четиньова могила и  фиг.16/56 от виртуалния музей на следите-Културата Градешница.
Може би и това е поредната следа...
Книгата Ви ме завладя още от първите страници и дава отговори на въпроси, които са се таяли в мен, без да подозирам за тях!
Благодаря за познанието, което ми давате с нея!

Румяна Любомирова Колева

 

Здравейте,Людмила!Случайно в един форум попаднах на имейла ви и реших да ви пиша.Аз съм Лили Енева,на 16 год съм от София .Преди около 2-3 месеца прочетох Анатомия на илюзиите,следя с интерес всичко ,което се пише за тази книга,критики,коментари,мнения. Аз...искрено ви благодаря и се прекланям пред начина ,по който сте създали тази гениална характеристика на човешката душа.Уникално пленяващ е начина ,по които дълбаете в нея,по които анализирате,без да натрапвате каквато и да била нотка от личен характер.Опитах се да се огледам в някои от образите,да припозная себе си и открих,че сте типизирали,едни от най-често срещаните обществени видове.Обществото,отношенията между хората,към нас самите,този непрестанен диалог и разкъсване между доброто и злото ,Истината за днешното Време ...Наистина плаках и препрочитах моментите,в които огледално се припокрива и моята душа.Не вярвам да има човек,който да не отрие и себе си..Книгата допълва представата за живота,тя е една истина,от която боли,защото илюзиите са такива... : ): ) МНОГО ,МНОГО УСПЕХИ ИИИ с удоволствие чакам следваща Анатомия :)

Ваша поредна почитателка :)

Здравейте,
Пиша Ви единствено с цел да Ви изразя възхищението си. Днес прочетох и последната страница от книгата Ви "Мастиленият лабиринт" и съм дълбоко впечатлена от Вашия стил, от динамиката на повествованието и от интересната тема.
Вече бях изгубила надежда да попадна на българска книга с модерно, но не претрупано съдържание, която стегнато и завладяващо да разказва някаква история. Тогава попаднах на тази Ваша книга, която разбирам всъщност, че е поредната, затова съвсем скоро се надявам да прочета и другите ви романи.
В "Мастоленият лабиринт" ми хареса всичко. Толкова се заитригувах и запалих по тази тема, че смятам да посетя някои от местата, които описвате ... сигурна съм, че ще преживея вълнението на главната героиня :)
Имам и един въпрос. Фактите, упоменати в книгата, насочват към съществуването на тази цивилизация ... На мен обаче ми е интересно да знам дали Вие вярвате в нейното съществуване и има ли начин това все пак да се докаже?

Благодаря!

Ваша почитателка с почит : Тими :)
Теменужка Василева

Здравейте, Людмила! Мисля, че един от основните дефицити в съвременното ни общество е дефицитът на духовност и на себепознание в контекста на времето. Колко уязвими ни прави този дефицит пред разрушителната стихия на бездуховността, безпътието и безвремието... Според мен в "Анатомия на илюзиите" всеки може да открие шифъра за преодоляване на този дефицит. Това прави книгата не само увлекателна и интересна, но и стойностна и значима!

Мирослава Брегова

 Здравейте Людмила,
казвам се Ирина и съм от Пловдив.Прочетох Мастиленият лабиринт с голямо удоволствие.Посетила съм много от местата ,в които се развива действието  в книгата.Не съм обърнала внимание на много от детайлите.
Благадаря Ви за хубавия роман.Чакам с нетърпение втората част.Успех!

 Ирина Драганова

Людмила Филипова е една много талантлива писателка. Неочаквано и невероятно явление в нашето безкрайно обедняло житие. "Мастиленият лабиринт" е увлекателно и живо четиво. Сърдечни поздрави за авторката с пожелание за здраве и реализиране на мечтите.

Вергиния Гургутова

"Стъклени съдби" е първата Ваша книга, която зачитам... вече съм на половината на книгата и искам да кажа, че от доста време не бях намирала книга, която да ме кара да се прибирам в дома си, колкото се може по-скоро,за да чета... Пълна лудост и напрежение, страхотно съчетание на достоверни факти и художествен разказ, а и това постоянно ненатрапчиво намекване към хората да пазят природата си...! Гордея се, че авторката на тази книга е БЪЛГАРКА!"
 
Албена Гълъбова

Привет, искам да ви благодаря за изключителните романи, които пишете. Най-много харесвам "Мастиленият лабиринт, с нетърпение чакам продължението. Бях в Египет след като прочетох последният ви роман,и посетих доста от местата, за които пишете. Естествено бях изумена, но преди всичко изключително горда, че основата на тази велика култура е по нашите земи. Не страдам от излишен патриотизъм, но съм сигурна, че е истина, че люлката на цивилизацията е тук, по нашите земи. Много материали изчетох за плочите на Градешница, за Козарника, варненския некропол, Сакар планина, и какво ли още не. Знам, че тук в България има огромна енергия и сила.

Надявам се скоро да мога да държа в ръцете си следващият ви шедьовър.
 
Емилия Шангова

Здравейте! Първо, надявам се да не бъркам, но днес празнувате рожден ден и аз от все сърце Ви желая всичко най-прекрасно!

Като цяло Ви пиша във връзка с два ваши романа – Мастиленият лабиринт и Антихтонът на Данте. Както съм написала – казвам се Ангела, на 20 години от София съм. В Софийски университет изучавам Културология и смея да твърдя, че имам интерес в областта на историята, археологията и може би малко към мистиката. Дори да звучи малко странно исках да Ви пиша, за да Ви благодаря за времето, което прекарах с двете книги и да Ви кажа, че скоро не бях усещала едно смесено чувство от радост и гордост от това, че съм българка. И то не защото в романите става въпрос за събития по нашите земи, а защото скоро не бях попадала на съвременен български роман, който да ме грабне по такъв начин, че да го изчета за 2 дена ( Антихтонът на Данте за 3 – по-обемен е :). И в този ред на мисли се зачудих - има ли някакви идеи по тези две книги да бъдат снимани филми, защото те наистина са страхотни и вярвам, че благодарение на тях ще успеем да направим нещо стойностно и в българското кино.

Още веднъж Ви благодаря за тези моменти и продължавайте да пишете, защото имаме нужда от хора като Вас.

Всичко най-хубаво,
Ангела Иванова, I курс, Културология 

„Антихтонът на Данте” е Роман, съчетал в себе си различни философски учения, история, наука, екшън, любов... Трудно се чете тази книга! Но пък и много се научава от нея! До сега не съм попадала на такъв жанр. Много по-задълбочена е в сравнение с подобните на Дан Браун, Джеймс Ролинс, Том Егеланд и др. сходни автори,  които от няколко години присъстват на  книжният пазар. Всичко е толкова обстойно обяснено, научните факти и личностните усещания на героите са толкова истински и толкова еволюират, че на моменти се губиш в лабиринта им. Четеш и се обогатяваш с всяка следваща страница. "Антихтонът на Данте" не е книга, която може да се чете вечер, в леглото, за приспиване. Тя изисква от читателя не  само да има по-широк мироглед и познания, но и да умее да съчетае цялата информация, всички известни факти и да ги тълкува по по-различен начин. Кара те да търсиш и да създадеш собствен един лабиринт от факти, с чието тълкуване , в крайна сметка ще израстнат мирогледа  и познанията ти. Погледнато реално всичко, за което си писала , е пред очите ни. Но колко от нас са интерпретирали фактите по този начин?!

Бях поразена от представянето на Антихтона, от съпоставката на Данте и  Орфей, от находките в Лепенски вир и тези от България,  от това как любовта може да обърне представата за всичко известно.

Животът ни е един сън и човек започва да живее истински едва когато /ако/ успее да се събуди. Може би повечето хора остават да живеят в съня си и никога не се събуждат.

Любовта и жаждата да научиш и оставиш след себе си нещо ново - може би точно това са факторите, които събуждат един човек!А любовта е единствената сила, пред която нищо не може да устои! За любовта няма невъзможни неща! Любовта преобразява всичко, давайки му  съвършенна форма. "Любовта прощава множество грехове" – Библията

Миналата година, когато за пръв път прочетох нещо написано от теб - а именно "Мастиленият лабиринт", прочетох и друго твоя творба - "Червено злато".

Искам да ти кажа, че стилът ти е много по-зрял и много по-различен и индивидуален именно в последната ти книга "Антихтонът на Данте". Това е неимоверно голям труд, съчетал в себе си  много проучвателска и изследователска  работа . Явно желанието да създадеш тази творба е било огромно и е напирало в теб през последните няколко години, без да ти дава покой! Само ти си знаеш / и близките ти/, колко безсънни нощи си имала и колко километри си извървяла, за да достигнеш до своята истина. И да ни я представиш на нас - читателите! А и самият факт, че в твое лице БЪЛГАРСКИЯТ книжен пазар има такъв автор, който да накара читателите си да се осъзнаят и да погледнат света с нови очи - събудени от съня, в който живеем - мисля, че това само по себе си говори за едно много по-високо ниво на осъзнатост и стремеж за развитие тук в БЪЛГАРИЯ!Благодаря ти сърдечно за това усещане!

С поздрав: Румяна Колева, биолог  - Плевен

Dear Ms. Filipova,

Thank you very much for allowing me to read the English translation (PDF format) of your excellent novel, The Parchment Maze ( Bulgaria , 2009). 

I hope that your successful novel soon finds a publisher for its English version, for your carefully crafted work would be both entertaining and illuminating for English-speaking readers throughout the world, especially in the United States . 

The contribution of The Parchment Maze to the literature of the occult is quite significant.  In my professional opinion, your novel surpasses those of both Dan Brown and Elizabeth Kostova in terms of complexity and theme.

Three specific features of the novel that are noteworthy are as follows:  (1) the labyrinthine structure of the story; (2) the well-drawn relationships of Vera-Ariman, Vera-Futch, and Vera-her father; and (3) the sustained journey motif that stresses the quest for illumination/faith/paradise.

Finally, the mysterious ending of the novel leaves the reader hoping for more.  Perhaps Vera is not dead.  A sequel is certainly possible. 

I have not yet been to your country, but someday in the future I plan to—and perhaps I may be able to visit with you in person.

Sincerely,

Prof. in literature, Joseph F. Ceccio, Ph.D.
The University of Akron, OH  44325-1906