Людмила Филипова получава престижната литературна награда „Югра”

Руското министерство на културата я отразява

Людмила Филипова спечели престижната литературна награда „Югра” и даже Руското министерство на културата отбеляза връчването й като заяви, че това е „едно от значимите събития”. За проза бе отличена единствено българската писателка Людмила Филипова с романите „Стъклени съдби” и „Червено злато”, издадени и на руски език. Наградата е учредена през 2007 г. от правителството на Ханти-Мансийският автономен окръг Югра (Русия, Сибир) и Ханти-Мансийската банка. Основната идея на инициативата е да бъдат награждавани и подпомагани изявени писатели, поети и преводачи от всички славянски страни, като по този начин се цели възстановяването на връзките между тези народи.
След награждаването Людмила Филипова сподели: „Невероятно е да видиш как творци от пет различни държави разговарят на своите собствени езици и се разбират без проблем. Време е да престанем да гледаме различията си и да обърнем внимание на онова, което ни обединява, защото сътрудничеството между славянските страни може да се отрази благотворно и в икономически, и социален и културен аспект. Грижата за нас в Ханта-Мансийск бе изключителна – никой не ме е посрещал така досега. Домакините наистина показаха какво е руско гостоприемство и се постараха да не ни липсва нищо. За три дни се потопихме в атмосферата на града, разгледахме музеите и всички забележителности. Ханта-Мансийск е изключително интересен не само с факта, че повече от 50% от руския петрол се добива именно там, а и с изключителната си култура и социален живот. В този район литературата, изкуството и православието се поддържат с всички средства, а резултатът е нулева престъпност. Там хората не се разхождат с Ipad-и, но усещането е, че са ни задминали духовно и културно с десетилетия. Стигнали са това ниво, че се вълнуват за културата и благополучието в съседните славянски страни във време, когато у нас при споменаването на думата „култура” някои министри се споглеждат недоумяващо. Накрая ни дариха с толкова армагани, че почти нямахме сили да ги носим по летищата. Изключително се радвам, че получих тази висока международна литературна оценка и тя ме мотивира да работя още по-упорито. Също така за мен е чест, че на хиляди километри се говори положително за Българи, а положителните отзиви напоследък са рядкост. По време на награждаването, когато споделих, че не нося със себе си екземпляри от книгите, защото тиражите са изчерпани и нямам връзка с руските си издатели, които буквално изчезнаха, останах приятно изненадана виждайки десетки млади хора с книгите ми в ръка за автограф. Оказа се, че библиотеката се беше погрижила да осигури романа ми за желаещите. Как искам това да се случва и на младите хора в България!”