Публикации Бирма ден преди революцията | Бирма ден преди революцията |
|
|
Страница 2 от 3 Единият от търговците край храма продава ръчно изработени съдове от бамбук, конски косми и смола. Те се правят на близо в малка семейна работилница. Занаятът е познат в Мианмар вече повече от двайсет века. Бамбукът се реже на тънки ленти, които се сплитат с конски косми. Мажат се със смола, боя, сушат се, а после се рисуват от художник с цветове и злато. Така могат да се изработят всякакви съдове и сувенири. На съседната сергия пък, се продават окрашения от полу-скъпоценни камъни, шалчета, направени от нишки на лотос, а също и рисунки в дървени рамки на жени от племето Padaung. Туристите много ги купуват. Белите хора не разбират как е възможно една жена да оплете 9 килограмова метална нишка около врата си и така да живее до смъртта си. Племето Padaung вярва, че колкото е по-дълъг врата на една жена, толкова по-красива е тя. Те слагат пръстени не само на шията си, но също и по ръцете и краката си. Тежестта, която носят, понякога е повече от 15 кила. А самите жени едва ли тежат повече от 45 кг. Padaung е само едно от общо 135-те различни етноси, познати в Мианмар. Това е страната с най-много националности, съществуващи под общ съюз. Иниту често гледа тези рисунки. Смята, че са много красиви. Чувала е от търговците, че жените с дългите вратове живеят край езерото Инле. То се намира на повече от 300 км от Баган и тя може би никога няма да отиде и да ги види с очите си. Търговците са й разказвали също, че това езеро е голямо колкото море, а на повърхността му местните отглеждали домати в плаващи градини. Казват също, че най-голямото производство на домати в Мианмар, било именно върху това езеро. Там дори хората живеели във водата. Къщите им били построени върху дървени колони, а те самите ходели по водната повърхност с помощта на дълги пръти и гребла, прикрепени към краката им. Иниту веднъж яде домат на пазара и си спомни за тези чудни истории. Чу се клаксон на кола. Приближаваше се малко микробусче. Иниту взе кошниците и застана на входа, вперила очи в колата. От нея излезе група от десетина туристи, които разпалено говореха на своя смешен език. Изглеждаха изнервени от нощните атаки на комарите край реката, адската горещина и задушната влага. И те са станали много рано, за да тичат цял ден и да разгледат колкото се може повече храмове в долината. Когато видяха дребната жена с детенце в кошницата, те извадиха ентусиазирано новите си фотоапарати, нагласиха обективите и започнаха да я снимат. Решиха, че са попаднали на уникален кадър, който гордо ще показват в страните си. Иниту знаеше това. И позираше старателно. Един от грамадните бели мъже я накара да се завърти на другата страна, за да огрее слънцето лицето й. И тя го направи. Изпълни всичко, което поискаха от нея. А после протегна ръка с едва доловима усмивка. Някои от туристите я отминаха с гняв и досада. Един от тях извади лъскава монета и я постави в ръката й. Жената учудено я загледа. „Европа!”, каза й той. Беше й дал едно Евро. Тук не му бе нужно, защото вървяха само доларови банкноти. На нея също й бе непотребно. Но Иниту се усмихна и стисна монетата в шепата. Малкият Маке се събуди от шумотевицата. Черните му очи недоверчиво гледаха тълпата от чужденци. Лицето му бе намазано с белезникава боя, която месните наричат thanaka. Това бе местният грим. Прави се от тънко дърво, което расте в Горен Мианмар. Парчета от него се трият в мокра каменна плоча. Получава се смес, наподобяваща влажна хума. Почти всички жени, момичета и малки момченца в Мианмар, мажат лицето си с нея. Вярват, че така предпазват кожата си от парещото слънце, подхранват я и хидратират. Маке разтърка сънено очички и белезникавата смес се посипа по телцето му, свито на топка в бамбуковата кошница. От нослето му се стичаха гъсти сополи. То погледна майка си и отново застана неподвижен. Знаеше, че така трябва. На крачето си имаше голяма рана, хванала коричка, която малкото момче упорито зачовърка. Туристите се отдалечиха към храма, а Иниту вървеше след тях с протегната ръка, като гладно куче. Надяваше се да я помолят отново да позира пред обективите, за да й дадат още някоя лъскава монета. След пладне тя сложи малкия да спи под сянката на огромен дървесен кактус и отиде да коси трева край древните будистки храмове. Ще опита да я продаде на селяни по пътя към дома. |
|||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Find your books:
Новини
| Националната библиотека посрещна „Смисълът“ от Людмила Филипова |
| За последен път Людмила Филипова се срещна с читатели и представи най-новия си роман „Смисълът“ преди заминаването си на двумесечна експедиция до Антарктида. На 23 януари 2018 г. писателката беше гост на 23-то издание на Клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по покана на директора доц. Красимира Александрова. Само два месеца след излизането си книгата се превърна в бестселър и беше преиздавана няколко пъти. | |
| Продължава... |
| Людмила Филипова в търсене на „Смисълът“ |
 Людмила Филипова представи за първи път новата си книга.
Премиерата на „Смисълът“ от издателство „Ентусиаст“ се състоя на 29 ноември от
19:00 часа в Зала 42 на НДК, София. Романът е амбициозен нов прочит на въпроса,
на който човечеството се опитва да отговори от зората на своето съществуване –
какъв е смисълът да ни има.
Книгата бе представена от управителя на издателство
„Ентусиаст“ Виктория Бисерова и от д-р Соломон Паси. Водещ на събитието беше
журналистът Михаил Дюзев. В своеобразни ·Посланици на Смисъла се превърнаха
седемнайсет от най-популярните и значими лица в културния, научния и
обществения живот на страната ни: Ана Пападопулу, актриса; Богдан Томов, певец;
д-р Владимир Божилов, астрофизик; Емилиян Колевски, спортен катерач; Ива
Дойчинова, журналист; Ирина Тенчева, телевизионен водещ; Максим Ешкенази,
диригент; Милена Фучеджиева, писателка; Нели Хаджийска, журналист; Николай
Василев, икономист; Петър Антонов, актьор; Силвия Кацарова, певица; д-р Таня
Милачич, ембриолог; Теди Кацарова, певица; Туна Киремитчи, писател; Хари
Ешкенази, цигулар; проф. Христо Пимпирев, учен и полярен изследовател. Всеки от
тях сподели, разказа, рецитира или изпълни своя съкровен отговор на въпроса на
вечерта – „Какво е Смисълът?“.
|
|
| Продължава... |
| Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация |
|
В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.
|
|
| Продължава... |
